Шейсет и девет

“69 не е поза, а цената на съботния ни брой”…

Как да не получи човек сърцебиене при тая реклама за всекидневник, течаща по телевизията по средата между рекламите за изключително мека и здрава тоалетна хартия и мляко против запек?

Сърцебиенето се засилва при прочитането на социологическите изследвания, показващи доверието на хората в пресата. Все сме си мислили, че хората си харчат стотинките, за да прочетат нещо жълтичко и да позяпат мацуранките по веселите страници, но чак пък да повярват…

Патриотично е да се вярва на “ВСЕКИ ДЕН”, че “Ангела Меркел си падала по Бойко” (нарочно изпускаме палавата въпросителна в края на заглавието, с което изданието подсказва, че канцлерката може и да не си пада), но пък подзаглавието е абсолютно категорично - “Германският канцлер се изчервява, когато застане до Борисов”.

Ние също се изчервяваме понякога заради премиера си, но това не значи, че си падаме по него!

Още по-патриотично е да следим дискусията между петият в класацията за доверие “ТЕЛЕГРАФ”  и другата газета на собственика му, “ВСЕКИ ДЕН” - дали “Азис вади най-голям сред звездите” (според втория) или все пак да се доверим на телеграфният официоз, който е измерил оная работа на ромския славей с четири сантиметра по-малко… Има и картинки - на лидера в класацията по пишка с диаманти и на неговите подгласници - без диаманти. Не всеки може да си ги позволи, разбира се.

За българския вестникар очевидно мъжкарството се измерва в сантиметри, а насилието - в кютек. Няколко полицейски издънки събудиха гражданската съвест на газетарите, те оставиха измерителните уреди и уредите на звездите и се заеха да громят полицейското насилие.

Но само шамарите ли са насилие?

Отново махаме пезевенкската питанка в края на заглавието на “ВСЕКИ ДЕН” - “Малкият Станислав убит от баща си”. Има и снимка на заклеймения баща. Има и уточнение (вече без питанка) “Майката и таткото давали лъжливи показания”.

Конкурентният “24 ЧАСА” също рови около смъртта на единайсетгодишното дете - “Семейството на момчето продължава да е сред заподозрените”… И успява да изрови и нещо като доказателство, че бащата не е стока - “През 1974 година (и тук, и по-нататък спестяваме името на човека) блъснал с кола пешеходка на тесен мост в с. Арчар и тя починала по-късно”…

“ВСЕКИ ДЕН” не изостава - търчи на погребението, за да види как “През цялото време бащата (…), който е основен заподозрян за убийството, ридаеше неудържимо”… Лицемер, значи!

И “24 ЧАСА” са пратили репортер, който не само научава, че “В Лагошевци се страхуват от бащата (…) - бил агресивен”. Разпитани са баби, които уточняват кой от селото на кое от трите деца (убитото и двете оцелели) е биологичен баща, спрягат за убиец и стареца, на когото малкият е носил храна, преди да изчезне - “Едни твърдят, че е куц и немощен, страда от деменция (…) Други обаче не изключват и тази версия, защото вече не знаят в кого да се съмняват”.

В деня, в който доверчивата публика четеше газетите и цъкаше с език пред лицемерието на бащата и шавливостта на майката, полицията задържа убиеца….

Не успяхме да открием из газетите поне грамче извинение за вестникарския тормоз, на който почти седмица бе подложено почерненото семейство.

Но пък от “СТАНДАРТ” научихме, че “Плащат с крадена овца за секс”…

Тази седмица ще се повъзмущаваме на полицейското насилие, другата седмица това няма да се харчи - така че, - гответе се не за ново 20, а за ново 69 - поредното прескамбичкване на родната журналистика, морално чиста като кристал на Сваровски от дегизировката на Азис…

От в. “Стършел” и блога на Румен Белчев

Прочети цялата новина

Свързани новини: