Враждебното отношение към банкерите трябва да приключи

Във Великобритания се усетиха протестни настроения миналата седмица. Острите критики на медии и политици накараха изпълнителния директор на Royal Bank of Scotland Стивън Хестър да се откаже от бонуса си, въпреки че беше назначен, за да се справи с нередностите в банката, голяма част от която е собственост на държавата. Два дни по-късно предшественикът му Фред Гудуин беше лишен от рицарското си звание. Въпреки че Гудуин носи основната част от отговорността за довеждането на банката до ръба на фалита, отнемането на титлата му наруши обичайните процедури. Не само че подобно публично унижение по традиция се пада единствено на престъпници, но и премиерът Дейвид Камерън изпревари постановлението на комисията, която разглеждаше рицарското звание на банкера. Седмицата приключи с призивите на лидера на опозицията Ед Милибанд за данъци върху банкерските бонуси.
В момента Великобритания е епицентърът на критиките срещу финансистите, но феноменът се разпространява из целия западен свят. Франсоа Оланд, който вероятно ще бъде следващият президент на Франция, заяви, че основният му противник не е Никола Саркози, а опонент без име и лице – светът на финансите. А отвъд Атлантика единственият недостатък на президентската кампания на Мит Ромни досега беше моментът, когато той разкри, че през 2010 г. е платил данък, възлизащ само на 13,9% от дохода му от $21,7 млн., по-голямата част от който беше натрупан по време на службата му като директор на частен инвестиционен фонд.
Със сигурност има нещо много грозно в начина, по който политиците, които носят някаква отговорност за цялата тази икономическа криза, превърнаха банкерите в изкупителна жертва. Само че обществеността не е в настроение да демонстрира съчувствие към банкерите в днешно време. Проблемът не се крие толкова в парите, които печелят представителите на сектора. През седмицата, когато недоволството срещу банкерите набираше сила във Великобритания, Facebook обяви първичното си публично предлагане. Никой не реагира на евентуалната възможност основателят на сайта Марк Зукърбърг да получи над $20 млрд. Разликата е, че според хората Зукърбърг заслужава милиардите.
Убеждението, че компенсациите на банкерите са несправедливи, действа на няколко нива. В основата му е твърдението, че след като тази група хора е единствено отговорна за сегашното плачевно състояние на света, те все още би трябвало да отговарят за него. Това е твърде опростенческо. Грешките, направени от банките, са само един от факторите, довели до кризата, а и има много банкери без вина за тези грешки.
Съществува обаче една по-сложна критика – че цялата система е изградена в полза на финансистите и им позволи да спечелят повече, отколкото заслужават. Малцина се оплакват, когато предприемачите печелят милиони. Смята се, че на тях са им хрумнали блестящи идеи, че са поели големи рискове, или са работили много усилено. Така се предполага, че трябва да работи капитализмът. Но банкерите се облагодетелстват от еднократни залагания, които превърнаха капитализма във фарс.
Системата е наклонена в полза на банкерите по два основни начина. Първо, трейдърите получаваха възнаграждение за краткосрочното си представяне. Това ги насърчи да започнат да въртят колелото на късмета. Ако залозите им бяха добри, те печелеха добре. Това увеличи печалбите и бонусите им в добри времена, но когато дойде кризата, много банки трябваше да бъдат спасени.
През последните четири години регулаторите се опитват да премахнат тези едностранни залози. Има големи промени в начина на плащане на отделните банкери. По-голяма част от бонусите им се изплащат в акции, които те не могат да продадат през следващите няколко години, обвързвайки компенсациите с дългосрочното представяне на институциите. В някои случаи бонусите могат да бъдат възвърнати. Още повече че от банките е поискано да спрат своя ливъридж. Това, както и суровите икономически условия, е понижило печалбите и по този начин намалило бонус пуловете.
Но компенсирането не е намаляло толкова бързо, колкото трябваше. Нужно е само да се погледне оценката на бонусите в лондонското Сити от Центъра по икономика и бизнес изследвания. Те всъщност се покачиха слабо през 2007/2008 г. до 11,6 млрд. паунда след първите удари на кризата. Въпреки че спаднаха до 5,3 млрд. паунда след фалита на Lehman Brothers, те се покачиха пак през следващата година до 7,3 млрд. паунда, след като ползите от спасителното финансиране започнаха да се усещат.
За изминалата година бонусите в Ситито се предвижда да са 4,2 млрд. паунда. Въпреки това компенсациите са все още прекалено високи. Един от начините това да бъде разгледано е да сравним приноса на банкерите с таксите на акционерите. Миналата година например Goldman Sachs намалиха таксите си с 21%. Но печалбите от акционерите се сринаха с 67% и приходът на банката от акции беше едва 3,7%.
Но хората трябва да се притесняват по-скоро за данъкоплатците, отколкото за акционерите. Макар че са взети мерки, за да се направи системата по-безопасна, промените далеч не са достатъчни. На банките са дадени няколко години за натрупване на по-големи капиталови буфери, за да могат да са по-устойчиви на загуби. Плановете да се позволи на регулаторите да оставят банките да фалират, вместо да бъдат финансирани, когато затънат, все още са само на чернова. Междувременно индустрията се радва на специално отношение. Само си спомнете за 500-те млрд. евро, които ЕЦБ зае на индустрията през декември с нищожното ниво на лихва от 1%. Предприемачите биха умрели за заем с такава лихва.
Тъжната истина е, че повечето банки са все още прекалено големи, за да фалират. И докато това не се промени, системата ще остане сурова в полза на банкерите – и те ще са под постоянна опасност от линчуване, подобно на Хестър и Гудуин миналата седмица.

Прочети цялата новина

Свързани новини: