Донка Михайлова, кмет на община Троян, БСП: Правим всичко възможно, за да няма бедствия и аварии

- Г-жо Михайлова, каква е зимната обстановка в Троян? Вие сте планински град, надали хората са изненадани от снега и виелиците?
- В момента пътищата в общината са проходими при зимни условия, полагаме усилия да подобрим проходимостта към малките махали в по-високите части на планината. Железопътната връзка Троян – Ловеч функционира нормално. Искам да подчертая, че няма никакви проблеми със снабдяването на всички населени места в региона с храни и стоки от първа необходимост.
Този път нямаме проблеми и с електроснабдяването. Но при първия голям сняг в късната есен на миналата година немалко села на територията на община Троян останаха без електрозахранване по 7-8 дни. Доброто е, че регионалният мениджър на ЧЕЗ Петър Докладал дойде, за да се запознае на място с проблемите. Двамата с него обсъдихме „тесните места“ в електроснабдяването. Поисках ЧЕЗ да предприеме конкретни действия и да инвестира в мрежата. Силно се надявам, че в следващите месеци след края на зимния сезон ще бъдат предприети нужните мерки.
Имаме спукани водопроводи на две места в общината и се работи по отстраняването на авариите.

- От Агенция „Пътна инфраструктура“ обявиха, че проходът Троян-Кърнаре е затворен за всички превозни средства. Така ли ще е до пролетта?
- Обичайна практика е този проход да бъде затворен при тежки зимни условия за период от няколко месеца. Проблемът е в тежките снегонавявания, които правят практически невъзможно преминаването и изискват много техника и време за отстраняването им. Общинските ръководства многократно са поставяли този проблем на вниманието на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на съответните държавни институции, за да се намери и реализира съответното техническо решение. Сами разбирате, че затварянето на прохода лишава от най-прекия им път хората от Централна Северна и Централна Южна България.
Но хората от Троян и съответно от Карлово и региона продължават да се надяват, че ще бъде прокопан лелеяният от години тунел между двата града. Този проект съществува от много време и се конкурира с другите проекти за транспортни тунели под Стара планина. Немалко специалисти смятат, че именно това е най-подходящото трасе за тунел под Балкана. Естествено, това перспективно решение е твърде скъпо и като че ли най-реалистично е да бъде финансирано със средства по европейските програми. Надявам се това да се случи при обсъждането на проектите за финансовия период 2014-2020 г. Другата възможност е тунелът да бъде реализиран като публично-частно партньорство.

- Имате ли достатъчно техника и средства за почистване на пътищата, за които се грижи общината?
- Техника има, предвидено е и необходимото финансиране. Проблемът ни е, че средствата, които са предоставени за почистване на републиканската пътна мрежа в чертите на Троян, са крайно недостатъчни. Държавата ни е отпуснала 15 хил. лева за целия зимен сезон, а до момента ние вече сме изразходили над 70 хил. лева. Това поставя общината пред известни финансови затруднения, разплащайки се за дейности, възложени ни от държавата.

- Специалистите твърдят, че лошото предстои заради очакваните наводнения при снеготопенето. Подготвени ли сте за това?
- Във вторник разисквахме необходимостта от приемането на сериозна програма за почистване на коритата на реките в общината, най-вече на Бели и Черни Осъм. Това обаче изисква няколко десетки хиляди лева. Като кмет издадох заповед за инспектиране на състоянието на всички водни басейни на територията на общината, за да можем да се намесим своевременно при възникването на рискови ситуации. Започнахме и извозване на снега от чертите на града, за да намалим количеството на водите при снеготопене. Досега не сме имали наводнения, надяваме се и този път да е така.
На територията на общината има 15 язовира, като с повишено внимание следим състоянието на пет от тях. Единият е в рамките на Троян и е собственост на Института по планинско земеделие и животновъдство, другите са в селата Дебнево и Врабево. Всички те са били проверявани през есента и състоянието им не предполага особено големи рискове. От тези 15 язовира два са собственост на Института по планинско земеделие и животновъдство, а останалите са общински.

Прочети цялата новина

Свързани новини: