Голямата надпревара за работни места

Финансовите пазари се зарадваха на данните, че американската безработица е паднала до 8,3% през януари, което е с 0,8 процентни пункта по-ниско в сравнение с миналата година. В реалния свят подобрението не изглежда така впечатляващо. Съотношението на възрастното американско население, което има работа, не се е променило много от януари 2011 г. насам – увеличение от 58,4% на 58,5%. Заетостта достигна връх през 2000 г., когато нарасна до 64,4%.
Спадът в активната част от работната сила в САЩ е сериозен икономически проблем. Мнозина винят цикличността или неадекватния ръст на БВП, но тези хора обръщат твърде голямо внимание на производството – на предлагането и нуждата от труд. САЩ не са единствените в подобно затруднение. Настоящият недостиг на работни места в повечето богати държави е най-новата фаза на дългата надпревара между технологичните сили, довели до закриване на работни места, и социално-икономическите сили, осигуряващи нов тип заетост.

Изумителна рационализация на труда

През последните два века състезанието беше сравнително равностойно. Рационализирането на труда на полето, във фабриките и в домакинствата е изумително. Представете си, ако днешните технологии и умения бяха налични, когато Адам Смит е писал книгата си „Богатството на народите“ през 1776 г. Ако хората днес работеха по толкова много часове и в продължение на толкова години, колкото и тогава, и ако потребяваха същото количество стоки и услуги, безработицата щеше да възлиза на 70%, а не на 8%.
Само че факторите, създаващи заетост, също са изумителни. Работата се разгръща. Хората работят по-малко – те имат почивни дни и ваканции и ползват повече години за образование и пенсия. Освен това те потребяват много повече и това създава заетост. И въпреки че огромното повишение на потреблението повдига някои етични въпроси, увеличеното свободно време и консумация са предимно добри новини.
Имало е периоди както на недостиг на работна ръка, така и на прекалена безработица, но досега балансът винаги се е възстановявал. В момента се намираме в период на дисбаланс в богатите държави. Технологичните сили, разрушаващи заетостта, изпревариха механизмите, възвръщащи равновесието. Това би трябвало да се разтълкува като необходимост от мерки в областта на заетостта.
Призивите на лудитите да се спре или да се обърне технологичният процес не са решение. Дори ако мобилните телефони или интернет закриват повече работни места, отколкото създават (никой не знае дали това наистина е така), те със сигурност са по-скоро полезни, отколкото вредни. А и всяка закрита позиция в опасна мина или на скучната поточна линия е полза за човечеството.

Повече заети в Германия

Много работни места щяха да бъдат създадени, ако икономическите обстоятелства бяха по-благоприятни. Например САЩ имат разнебитени магистрали и армия от безработни строителни работници, но не успяваха да свържат двата факта. Подобни безизходни положения в системата на труда са преодолими, въпреки че това рядко би се получило без промени в данъците, придобивките и законите за заплатите. Но това проработи в Германия. Благодарение на промяната на правилата за безработните процентът на активната част от работоспособното население в страната в момента е по-висок, отколкото през 2000 г.
Промените може да са достатъчни да се върне равновесието в заетостта, но работни места може да се разкрият и в области, които отдавна се смятат за не толкова важни или изобщо без никаква важност. Тази идея върви срещу най-изконните убеждения на повечето икономисти. Адам Смит се изказва критично за непродуктивния труд и последователите му приветстват всеки случай, когато работниците използват по-малко усилия, за да произвеждат повече.
Но икономистите нямат адекватно разбиране за това, кое наистина е продуктивно. Те пренебрегват факта, че много работни места в съвременната икономика са безполезни или почти такива. В огромната бюрокрация в правителствата, финансите и маркетинга са заети много хора, които увеличават БВП, но чиято работа не подобрява особено живота.

Превъзходни в безполезните усилия

Безполезни професии могат да възникнат, като се усложни данъчният кодекс, като от учителите се изисква да вършат повече канцеларска работа или като се разработят нови финансови инструменти. Възможностите са безкрайни. Ако тези идеи се провалят, можем да имитираме някои от лошите навици на предишните властелини на пълната заетост и по-точно комунистите от съветски тип. Те бяха превъзходни в хабенето на усилия.
Но има и по-добър начин и той е да се преосмисли стойността на професиите, които икономистите по традиция смятат за безполезни. Припомнете си колекцията на Смит от „незначителни професии“. Към тях той включва духовниците, адвокатите, лекарите, учените и писателите от всякакъв тип, актьорите, комиците, музикантите, оперните певци и танцьорите.
Може да се твърди, че повечето от тези занимания обогатяват духовно живота, докато адвокатите (поне на теория) правят света едно по-добро място. Така че, нека има повече такива хора (е, може би не чак толкова много адвокати) и по-голяма заетост в подобни сфери. Нека повече хора се захващат с професии, свързани с грижи, подобряващи живота на децата, възрастните и хората с проблеми.
Една желателна промяна в заетостта се нуждае от промяна на обществените нагласи и известна технологична изобретателност. Но неотдавнашният спад в процента на активната част от работна сила трябва да се възприеме като възможност. Можем да направим икономиката наистина по-продуктивна, а обществото – по-хуманно.

Прочети цялата новина

Свързани новини: