2/3 от общините в БГ без площадки за изкупуване на черни и цветни метали

177 общини остават без площадки за събиране и рециклиране на черни и цветни метали след 15.02.2012 г. заради липсата на общ устройствен план. За това алармират от Гражданската инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране. Само в 87 общини, които имат общ устройствен план (за цялата община или за част от нея), фирмите за изкупуване и рециклиране на черни и цветни метали, могат да продължат да работят и да откриват нови площадки. Металните отпадъци от цялата страна ще се транспортират и натрупват само на територията на тези общини. Ограничението се въвежда с чл. 13а, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (ЗИД на ЗУО) и параграфи 17 и 18 от Преходните и заключителни разпоредби към закона (обн. - ДВ, бр. 30 от 2011 г./ 12.04.2011 г.). Разпоредбите предвиждат, дейностите с отпадъци от черни и цветни метали да се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Този текст е в противоречие с разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ), който допуска в определени случаи подробен устройствен план (ПУП) да изпълнява ролята на общ устройствен план на населеното място. По този начин се създават предпоставки за противоречива практика по прилагането на закона и за административен произвол. "Прилагането на тези административни мерки на практика, наказва бизнеса с най- тежката възможна санкция, въпреки, че отговорността за изработването на общ устройствен план е на общините и бизнеса няма каквато и да е възможност за влияние", коментира Иво Георгиев, председател на Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали и тяхното рециклиране. 80 % от изградените площадки на територии без общ устройствен план ще бъдат закрити, а направените инвестиции, напълно загубени. До момента, само 200–те фирми, членове на Гражданската инициатива са направили около 40 млн. лева инвестиции в площадки, оборудване и специализирани машини, които са получени чрез кредити или лизингови институции през последните 10 години. По предварителни данни, за 2011 г., фирмите са внесли в държавния бюджет над 3 млн. лева, корпоративен данък и още толкова данък за физически лица, които предават метални отпадъци. Собствениците на потърпевшите фирми, членове на Гражданската инициатива ще сезират Европейският съд по правата на човека в Страсбург за нарушаване на правото на собственост, защитено от Конвенцията и протоколите към нея, както и за финансово обезщетение от държавата за направените инвестиции по места. Очаква се и произнасяне на Конституционния съд в България по искане на 58 депутати от НС, за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които България е страна, на чл. 13а, ал. 3 и чл. 54, ал. 2 от ЗУО и параграфи 17 и 18 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (обн. - ДВ, бр. 30 от 2011 г.). /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: