SEC ще регулира фондовете на паричните пазари

Банките трябва да бъдат регулирани. Не може да се очаква от вложителите да правят задълбочена проверка на финансовите институции, което налага необходимостта от депозитно застраховане. На свой ред правителството, което го осигурява, има за задача да следи дали банките покриват определени изисквания за минимален капитал. В противен случай застрахователният фонд ще фалира за нула време.
Това е напълно логично, докато не стигнете до въпроса за фондовете на паричните пазари. По същността си днес те са банки. Вземат назаем от инвеститорите пари, които се изплащат при поискване, и ги отпускат при определени условия, като в същото време поемат известен кредитен риск. Ако кредитополучателите не успеят да върнат средствата или пък ако вложителите изтеглят всичките си пари по едно и също време, тогава банките ще трябва да бъдат спасявани.
През септември Пол Волкър изнесе реч, излагаща много ясно проблема с фондовете на паричните пазари.
Създадени преди десетилетия като регулаторен арбитраж, понастоящем те имат трилиони долари, масово инвестирани в краткосрочни необезпечени облигации, банкови депозити, а напоследък и европейски банки.
Освободени от капиталови ограничения, официални изисквания за резервите и такси за депозитно застраховане, фондовете на паричните пазари наистина са се укрили в сянката на банкирането. Резултатът е отклоняване на депозитите на поискване от регулираната банкова система. Въпреки че като цяло са управлявани по консервативен начин, тази категория фондове очевидно е уязвима за срив на доверието в трудни времена, като тази тенденция подчертано се усети след банкрута на Lehman Brothers, когато един голям фонд трябваше да спре плащанията. Рязкото влошаване на достъпа на бизнесите до кредитиране в условията на световна финансова криза принуди американското финансово министерство и Федералния резерв да отпуснат стотици милиарди долари, прибягвайки до крайно неортодоксално извънредно финансиране, за да поддържат функционирането на пазарите.

Време е за обуздаване

В опита си да поддържат определени печалби много от тези фондове започнаха да инвестират масово в европейските банки напоследък. Сега, без поддържащата държавна ликвидност, те активно изтеглят парите си, с което засилват натиска върху стабилността на европейската банкова система.
Очевидно е дошъл моментът да се обуздаят фондовете на паричните пазари по начин, признаващ както тяхната структурна значимост при отклоняването на фондове от регулирани банки, така и дестабилизиращия им потенциал. Ако те наистина държат да продължават да поддържат в такъв голям мащаб услуга, която наподобява безсрочния влог на търговските банки, тогава са нужни строги капиталови изисквания, официална застрахователна защита и по-строг регламентиран контрол на инвестиционните практики. По- кратко и ясно, те трябва да бъдат третирани като обикновен взаимен фонд със стойност на погасяване, отразяваща движението на дневните цени.
По някакво чудо, изглежда, че Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) е на същото мнение, а планираният подход е тристранен.
Първо, фондовете да бъдат принудени да съберат капитал. Второ, вложителите няма да могат да изтеглят всичките си пари наведнъж, само 95% от тях, а за оставащите 5% ще трябва да почакат 30 дни. Трето, нетната стойност на активите трябва да бъде променлива, а не фиксирана на $1.
Какви са шансовете всичко това да се случи? Никакви. Ако четем между редовете, изглежда, че комисията отправя сериозно запитване и най-вероятно ще бъде склонна на компромиси. Дори Волкър обрисува реформата по-скоро като избор между повече капитал и нефиксирана нетна стойност на активите, отколкото като двоен подход.
Но ако фондовете на паричния пазар просто се принуждават да набират капитал, това би била огромна и важна стъпка напред. Но тя няма да е лесна.
Кристофър Донахю, президент и главен изпълнителен директор на базираната в Питсбърг Federated Investors Inc., която управлява активи на паричните фондове на стойност $255,9 млрд., заяви, че планира да съди американската Комисия по ценните книжа и борсите, ако новите разпоредби попречат на способността на компанията да упражнява бизнеса си.
„Ще направим всичко по силите си, за да ги атакуваме“, заяви Донахю във връзка с възможните регламенти.

Чудовищен източник на системен риск

Това е малко смешно, като се има предвид аргументът на Federated Investors Inc. срещу Volcker: „С 30 млн. инвеститори и активи на стойност $2,6 трлн. фондовете на паричните пазари няма как да останат незабелязани, скрити или потайни. Те не само са обект на голям контрол, преглед и надзор от страна на Комисията по ценните книжа и борсите заедно с произтичащите от това изисквания за емитирането на акции, взискателни изисквания за представяне на отчети, редовен надзор и значителни изисквания за ликвидността, качеството на активите и падежите, но те също така трябва публично и често да разкриват съдържанието на портфолиата си на своите уебсайтове и в регулаторните доклади до индивидуално ниво на сигурност.“
С други думи причината, поради която фондовете на паричните пазари не се нуждаят от повече регулации, е, че те вече са регулирани от Комисията по ценните книжа и борсите. От друга страна, ако самата комисия пожелае да засили надзора си над фондовете на паричните пазари, тогава те ще я съдят.
Реалността е, че фондовете на паричните пазари са чудовищен източник на системен риск за САЩ, а Комисията по ценните книжа и борсите е напълно права в исканията си да постигне някакъв контрол върху тях. Те трябва да направят избор: дали са взаимни фондове, в които инвеститорите рискуват да поемат загубите? Или са банки, които трябва да бъдат регулирани от правителството? До този момент те успяваха да получат своя дял от пая и го изяждаха – но трябва да се сложи край на тези времена. Надяваме се, че председателят на Комисията по ценните книжа и борсите Мери Шапиро ще отстоява позицията си по този въпрос в лицето на невероятно силна опозиция.

Прочети цялата новина

Свързани новини: