За любовта през очите на Милан Кундера

„Животът е другаде” на Милан Кундера излиза на 13 февруари с логото на изд. „Колибри“. Става дума за една от първите творби на Кундера – смела епопея на юношеството, творба, която развенчава сакрални ценности със сурова ирония.
„Животът е другаде“ (превод: Анжелина Пенчева) е удивителен портрет на един млад поет – колкото деликатен, толкова и безмилостен. Опознаваме Яромил през неговите житейски роли: син, обожаван от властната си майка, любовник на две колоритни жени, комунист, обвързал амбициите си с марксизма, но преди всичко артист, „избран“ да създава поезия. Това е роман за човека, който се проваля в осъществяването на проекта, наречен живот; крие се в копнежа по непостижимия рай и в крайна сметка е способен на чудовищни дела заради непроницаемите си илюзии.
Милан Кундера е ярко име в световната литература, роден е в Чехословакия на 1 април 1929 г., а през 1975 г. емигрира във Франция. Романите му се отличават с полифоничната си структура, със самобитна ирония и фантазия. При първото си издание във Франция през 1973 г. „Животът е другаде“ получава наградата „Медиси“ за чуждестранен роман.

Когато майката на поета се запиташе къде е заченат поетът, тя се сещаше само за три възможности: вечерта на пейката в парка или следобеда в апартамента на коле­гата на бащата на поета, или сутринта на онова роман­тично място сред природата недалеч от Прага.
Когато същия въпрос си зададеше бащата на поета, той стигаше неизменно до извода, че поетът е заченат в апартамента на неговия колега, тъй като през въпросния ден всичко му беше тръгнало наопаки още от сутринта. Майката на поета не искаше да ходят в апартамента на колегата, на два пъти се скараха, на два пъти се сдобри­ха, а докато се любеха, някой завъртя ключ в ключалката на съседния апартамент, майката на поета се стресна, спряха да се любят, а после довършиха любенето, но и двамата вече бяха изнервени до крайност – според баща­та именно тази изнервеност беше виновна за зачеването на поета.
Майката на поета обаче за нищо на света не искаше да допусне, че поетът е бил заченат в онзи апартамент, с чийто ключ им бяха услужили (в него цареше староергенски безпорядък и майката се беше погнусила от не­оправеното легло, върху чийто чаршаф се валяше смач­кана на кълбо чужда пижама); пак така отхвърляше и вероятността поетът да е бил заченат на пейката в парка, където тя се бе оставила да я придумат да прави любов с голямо нежелание и съпротива, тъй като й се повдигаше при мисълта, че точно на такива пейки правят любов в парка леките жени. Ето защо за нея бе вън от всякакво съмнение, че поетът е могъл да бъде заченат единстве­но в слънчевата лятна утрин зад укритието на високия скален къс, стърчащ патетично редом с други камънаци в долината, където жителите на Прага излизаха неделно време на разходка.
Този декор е подходящо място за зачеване на поета по няколко причини: озарен от обедното слънце, той е декор на светлина и блясък, а не на мрак; на ден, а не на нощ; той е място сред откритата природа, ще рече – място на полет, на крила; и накрая, макар и не много от­далечена от последните жилищни сгради на града, това е романтична местност, осеяна с груби скали, стърчащи от диво намачканата земя. Всичко това се струваше на майката красноречив образ на собствените й преживява­ния от онова време. Та не беше ли голямата й любов към бащата на поета романтичен бунт срещу нейните проза­ични и порядъчни родители? И нима куражът, с който тя, дъщерята на богат търговец, си бе избрала току-що дипломиран беден инженер, не бе вътрешно подобен на онзи див, необуздан пейзаж?
По онова време майката на поета изживяваше голяма любов и този факт с нищо не се променя от разочарова­нието, сполетяло я само няколко седмици след чудната сутрин зад скалата. Работата е там, че когато, обзета от радостно вълнение, съобщи на любовника си, че вече няколко дни й закъснява интимното неразположение, което всеки месец й тровеше живота, инженерът с обид­но равнодушие (макар и, както ни се струва на нас, това равнодушие да бе престорено и не особено убедително) заяви, че става въпрос за незначително смущение в те­лесния кръговрат, който без съмнение пак ще се върне към благотворния си ритъм. Майката долови, че лю­бовникът й не желае да сподели надеждите и радостта й, засегна се и спря да му говори, докато лекарят не й съобщи, че е бременна. Тогава бащата на поета й каза, че имал приятел гинеколог, който щял дискретно да я избави от възникналото усложнение, а тя избухна в плач.
Ах, как трогателно свършват бунтовете! Първо май­ката се бе разбунтувала срещу родителите си в името на младия инженер, а после бе хукнала при родителите си, за да търси от тях помощ срещу него. И родителите й не я разочароваха – срещнаха се с младия мъж, поговориха си задушевно с него и инженерът, проумял, че бездруго няма къде да бяга, кандиса да вдигнат тежка сватба и прие, без да се опъва, значителната зестра, с която можа да си основе строителна фирма; а собственото си скром­но имущество, побиращо се в два куфара, пренесе във вилата, където младоженката живееше с родителите си, откакто се бе родила.
Светкавичната капитулация на инженера обаче вече нямаше как да скрие от майката на поета нелицеприят­ната истина – онова, в което се бе впуснала с безразсъд­ство, което й изглеждаше прекрасно, не беше споделена голяма любов, на каквато по убеждението й тя имаше пълно право. Баща й бе собственик на две просперира­щи пражки дрогерии и дъщерята признаваше морала на точните сметки – щом тя самата бе вложила в любовта всичко (та нали бе готова заради нея да предаде собстве­ните си родители и тихия им дом!), държеше и партньо­рът й да внесе в общата каса същия капитал от чувства. Така че в стремежа си да поправи възникналата неспра­ведливост тя реши да си прибере от касата с чувства това, което бе сложила там, и след сватбата неизменно излагаше пред съпруга си едно гордо и строго лице.
Скоро преди това от фамилната им къща се беше из­несла сестрата на майката на поета (беше се омъжила и заживяла със съпруга си под наем в жилище в центъра на града), така че старият търговец и жена му остана­ха в партерните стаи, а инженерът и дъщеря им можаха да се настанят над тях в три стаи, две по-големи и една по-малка, обзаведени без никаква разлика по начина, избран от бащата на младоженката двайсет години по-рано, при построяването на вилата. Това, че инженерът бе получил като свой дом един вече завършен интериор, в някаква степен го устройваше, защото освен съдържа­нието на двата споменати куфара той нямаше никакво имущество; и все пак предложи да внесе някои дребни промени в облика на стаите. Но майката на поета не мо­жеше да допусне онзи, който я бе пращал под ножа на гинеколога, да наруши старото разположение на мебели­те, попило духа на родителите й, многото години сладки навици, позната атмосфера и сигурност. Младият инженер и този път се предаде без бой и си позволи само един дребен протест, който отбелязваме специално: в спалнята на съпрузите имаше малка масич­ка; върху единствения й широк крак се крепеше тежка кръгла плоча от сив мрамор, а върху плочата бе монтира­на статуетка, изобразяваща млад мъж; мъжът държеше в лявата си ръка лира, която бе опрял на издадения си хълбок. Дясната му ръка пък беше патетично размахана, сякаш пръстите й само преди миг бяха изтръгнали звуци от струните; десният крак бе протегнат напред в крачка, а главата – леко наклонена назад, така че очите гледаха нагоре. Да добавим още, че лицето на младежа бе нео­бикновено красиво, косите му – къдрави, а белотата на алабастъра, от който бе изваяна статуетката, придаваше на фигурата нещо нежно девическо или божествено дев­ствено. Всъщност не напразно употребихме думата божествено – според надписа, издълбан на малкия поста­мент, младежът с лирата бе древногръцкият бог Аполон.
Почти нямаше случай майката на поета да спре по­глед върху него и да не се ядоса. Най-често той стоеше обърнат със задник към вътрешността на стаята, друг път се превръщаше в окачалка за шапката на инженера, понякога изящната му глава биваше покрита с обувка, а се случваше и да е облечен с някой чорап на инженера; това последното, понеже чорапът смърдеше, бе особено неприемливо оскверняване на повелителя на музите.
И ако майката на поета се нервираше от всичко това, вината не бе само в недостатъчното й чувство за хумор. Тя беше доловила, че с нахлузения върху тялото на Апо­лон чорап съпругът й споделя под маската на грубовата шега онова, което инак учтиво й спестява, премълчавай­ки го – че отказва да приеме нейния свят и че е капиту­лирал пред него само временно.
Така алабастровият предмет се бе преобразил в ис­тински античен бог, тоест в същество от света на без­смъртните, което се намесва в света на смъртните, за­плита неговите истории, интригантства и издава тайни. Младоженката виждаше в него свой съюзник, а мечта­телната й женска природа го превръщаше в живо съще­ство, чиито очи на моменти сякаш се оцветяваха, а ус­тата му сякаш дишаше. Майката на поета обикна голия момък, унижаван вместо нея и заради нея. Загледана в прелестното му лице, тя започна да копнее детето, рас­тящо в корема й, да заприлича на този красив враг на съпруга й. Искаше да му заприлича толкова много, че тя да може да си мисли, че не съпругът й, а тъкмо този момък е нейният оплодител; молеше го да извърши чудо и с него да поправи злополучното зачеване, да го препе­чата, да го прерисува, както някога великият Тициан е нарисувал своя картина върху платно, похабено от няка­къв цапач.
Несъзнателно приемайки за свой образец Дева Ма­рия, станала майка без смъртен оплодител и така сътво­рила идеала на майчината любов, в която не се намесва и не пречи никакъв баща, майката на поета се изпълни с провокативното желание детето да се казва Аполон – за нея това бе същото, както ако то би се казвало Този, който няма смъртен баща. Но тя си даваше сметка, че синът й би имал тежък живот с такова възвишено име и че всички биха се присмивали и на нея, и на него. Зато­ва се зае да търси чешко име, достойно за млад гръцки бог, и й хрумна името Яромил (което на чешки означава Този, който обича Пролетта или Този, който е обичан от Пролетта); всички одобриха това име.
Пък и пролетта тъкмо бе в разгара си и люляците цъфтяха щедро в деня, когато я откараха в клиниката. Там, след няколко часа болки, младият поет се изхлузи от нея върху омърсения чаршаф на света.

Прочети цялата новина

Свързани новини: