Московска пролет? И Путин, и Западът трябва да чуят посланията на протестите

Големите и мирни демонстрации в предизборен период може да изглеждат като признак на здравословна демокрация. Не и в Русия. Протестите в Москва по-скоро отразяват засилващото се разочарование от системата на “управляема” демокрация на Владимир Путин, който планира идния месец отново да стане президент.

В протестите има два учудващи момента. Първо, протестите са сдържани и организирани, както подобава на участниците в тях, които са предимно от средната класа и потребители на интернет. Като оставим настрана неколцина яростни националисти, това не са революционери, настояващи за сваляне на режима като през 1917 г.

Това са обикновени руснаци, радвали се на плодовете на десетилетието на икономически растеж, но също така копнеещи за повече политическа свобода, по-отговорна държава, по-малко изборни фалшификации и по-малко корупция. Тези хора излязоха на улицата, защото се страхуват, че Путин, който бе президент през 2000-2008 г. и след това позволи на Дмитрий Медведев да управлява четири години, ще остане на власт до 2024 година, без дори и най-малка надежда за реформи.

Втората особеност е, че протестиращите нямат безспорни лидери, които могат да заменят Путин. Те не призовават за свалянето му, дори не подкрепят друг кандидат на изборите (отчасти понеже на либералите не им бе позволено да се кандидатират).

За разлика от бързо развиващите се “цветни революции” в Украйна и Грузия или Арабската пролет, протестиращите имат ограничени, съвсем конкретни искания като повтаряне на декемврийските избори за Дума и отстраняване на шефа на Централната избирателна комисия, което показва, че преобладава желанието за върховенство на закона и за правилно функциониране на институциите.

Демонстрантите се стремят към еволюционни, а не революционни промени, нещо, на което можеше да наблегнат, ако имаха желание да преговарят с либералите от политическия елит, вместо презрително да ги отблъскват.

Колкото до Путин, засега той проявява разум и реагира предпазливо, а не конфронтационно. Позволено бе протестите да продължат. Няма заплаха от използване на сила. Държавната телевизия даде ефирно време на хора от опозицията, макар че продължава да ги пренебрегва. Говори се за връщане към системата за избиране на губернаторите, която бе премахната през 2004 г.

Но толерантността на Путин несъмнено си има граници. Той отхвърли исканията за нови парламентарни избори. Изглежда е твърдо решен да спечели президентските избори още на първи тур, дори ако това изисква още по-явни фалшификации. Има опасения, че той може да реагира на протестите след изборите не с подновяване на диалога, а с репресии.

Шансовете за такъв вариант са големи, защото Путин - въпреки всичките му приказки за стабилност - не даде знак, че е готов за либерализиращи реформи. Изгледите за забавяне на икономическия растеж в бъдеще ще подкопаят легитимността му в очите на мнозина обикновени руснаци; ако инакомислието се засили, вероятността от нови репресии е тревожно голяма.

Да оставим руснаците сами да се освободят

Западът е в странно положение. Макар че Русия ще спечели от върховенството на закона и от честните избори, Западът не може да си позволи да покаже, че приветства протестиращите. Путин бе избран и до неотдавна бе популярен. В Русия, повече отколкото в много други страни, критиците често пъти биват наричани оръдия на Америка. Кремъл вече обвини новия американски посланик, че открито контактувал с участници в протестите.

Но Западът въпреки това трябва ясно да предупреди Путин какви ще са последиците, ако се прибегне до сила след изборите. Това означава, ако се наложи, и строги, конкретни санкции. Руснаците са богати и достатъчно опитни, за да се оправят сами с политиката си. Но не бива да се допуска да има репресии.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: