Общата система за борба с престъпността пак се отлага – нямало пари

Изпълнението на всички препоръки на Европейската комисия към съдебната власт няма да стане факт до юли, когато излиза ключовият политически доклад. Причината за това е недостиг на пари, обясниха от ръководството на прокуратурата пред Mediapool. Няма да бъде пусната в действие общата информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП), чиято липса бе за пореден път бе отчетена в техническия евродоклад от февруари. Тази препоръка се повтаря във всеки доклад от приемането на страната в ЕС през 2007 година, а самото изграждане на системата започна през далечната 1995 година. През юли ЕК ще публикува най-обширния си политически доклад за направеното от България за петте години членство в ЕС. За този период страната така и не успя да направи информационната система, която много експерти определят като една от малкото реални стъпки за подобряване на борбата с престъпността и корупцията в България. От три години насам за "ядрото" на системата отговаря прокуратурата, която стартира обществените поръчки за нейното доизграждане. По предварителни изчисления цената е 5.4 млн. лева, които са осигурени от ЕС. С тези пари, сметката за все още нефункциониращата ЕИСПП, платена през 17-те години "изграждане", ще надхвърли 20 милиона лева. Информационната система трябва да свърже базите данни на съда, прокуратурата, МВР, затворите, НАП и митниците. Единствено чрез нея властите могат да разчитат на пълната картина за наказателните дела, а и на по-бързо и адекватно разследване. "Парите за свързване на мрежата ги няма", заяви говорителят на главния прокурор Стелиана Кожухарова пред Mediapool. Заместник-главният прокурор Валери Първанов допълни, че въпросните 5.4 милиона лева ще стигнат единствено за актуализиране на ядрото на ЕИСПП до края на 2013 година и подготвянето му за свързване с останалите отговорни институции. От държавното обвинение не са оптимисти, че другите ще намерят необходимите пари, за да изградят вътрешните си системи и да ги свържат с ядрото. Самата прокуратурата трябва да подмени близо 2000 компютъра, които са на възраст над 7 години, а пари за това няма. МВР от своя страна разчита на старите компютри в прокуратурата, за да "обнови" своите. Засега няма информация дали правителството е изготвило нов план за действие в отговор на последните критики от Брюксел. Свързването на всички модули на Единната информационна система за противодействие на престъпността бе записано като "неотложна мярка" (за четвърти пореден път!) в плана от септември 2011 г. . Реорганизация Извън тази абсурдна драма с информационната система, Върховната касационна прокуратура обяви реорганизация, за да отговори на критиките на Брюксел. В края на миналата седмица бяха създадени два нови отдела във Върховна касационна прокуратура (ВКП). Единият ще се занимава с противодействие на корупцията и престъпленията, извършени от длъжностни лица на високи позиции, полицаи, военни и съдебна охрана. Другият нов отдел ще подпомага разследванията, извършени срещу и от непълнолетни. След представянето на доклада на ЕК, главният прокурор Борис Велчев призна грешката си, че не е предприел още преди две години подобна реформа в прокуратура. Прокурорите от първия нов отдел ще трябва да подпомагат дейността на обвинителите, които пряко се занимават с делата в регионалните прокуратури. Магистратите на върховно ниво ще имат задължение да извършват и цялата работа по проследяването на финансите на заподозрените лица. "Прокурорите по места много често са с огромна натовареност. Няма как да имаш 400 дела годишно и да правиш детайлно финансово разследване. Другата идея е върховните прокурори винаги да бъдат готови да помагат със съвети при затруднения на наблюдаващите прокурори при наличие на противоречива съдебна практика", обясни Стелиана Кожухарова. Реорганизацията ще засегне и прокуратурите по места. Във всяко едно от регионалните звена на държавното обвинение трябва да има отговорни прокурори по различните видове дела, както такива има във ВКП. "Целта е да се създаде мрежа от прокурори в цялата страна", заяви говорителят на главния прокурор. Обвинителите вече могат да разчитат и на пълен наръчник за съдебната практика по престъпленията от Наказателния кодекс, както и на наръчник за провеждане на финансовите разследвания. Те са създадени заради критиките на Брюксел, че главният прокурор не е направил достатъчно за анализиране на оправдателните присъди. За друга реформа се обърнете към парламента Стелиана Кожухарова обаче призна, че вътрешната реформа в прокуратурата не може да отиде по-далеч от това. Тя коментира, че Европейската комисия все още не е обяснила на българските власти какво разбира под реформиране "из основи" на държавното обвинение. "Всичко това зависи от законодателната власт", обобщи Кожухарова. Към Народното събрание се прехвърля и въпроса с реализирането на идеята на Борис Велчев за "децентрализация" на прокуратурата, изказана преди година.

Прочети цялата новина

Свързани новини: