Свети Валентин, Трифон Зарезан и Омар Хайям изгубени в превода

02/15/12 22:46
(http://e-vestnik.bg/)

Свети Валентин, Трифон Зарезан и Омар Хайям изгубени в превода

Жени и вино! Вино и жени!
(Кирил Христов)

По повод шумното посрещане на Свети Валентин и Трифон Зарезан, ето една статия изясняваща връзката между любовта и виното и преливането им в различни култури, поетически преводи и влияния - от блога на Владимир Левчев

14 февруари е Св. Валентин по западната традиция и Трифон Зарезан по нашата. Известно е, че много християнски празници изместват предходните езически от същата дата. Смята се, че предхристиянския корен на нашия празник на лозарството и виното са Дионисиевите мистерии. Понеже в Рим Дионис става Бакхус, там празниците са известни като Вакханалии.

По време на тези празненства в чест на бога на виното всички табута отпадали, така че участниците се отдавали на свободна любов и пиянство. Интересно е, че денят на Св. Трифон, патрона на лозарството у нас, на запад е ден на Св. Валентин и любовта. В последните две десетилетия и до България достигна бизнесът с „валентините” - картички със захаросани червени сърца и купидончета, които на Св. Валентин изпращаш на любим човек. Така че у нас сега имаме и двата празника.

Може да се мисли защо Вакханалиите са „преведени” по два различни начина от културната традиция на античността на езика на източната и западната християнска културна традиция. Такива „грешки при превода” не са рядкост. И те всъщност са много важни, симптоматични грешки, защото онагледяват както същността на всяка от различните културни традиции, така и същността на различието им.

Няма, разбира се, сведения нито един от двамата християнски светци да се е отдавал на пиянство или на любовни ексцесии. Но в популярния си вид християнските празници, както и езическия им предходник, са свързани с пиенето на вино и с любовта. Балканите са предпочели виното. To е свързано с Евхаристията, Светото причастие, но и древният бог на виното има местен, тракийски произход.

Има още един такъв интересен пример на симптоматична грешка в културния превод. Той е свързан пак с виното и любовта. Става дума за персийския поет Омар Хайям. Вече повече от век Хайям е широко популярен в европейските култури и неговият поетичен образ се асоциира с виното и плътската любов. Но наистина ли в ограничаващите рамки на своята ислямска средновековна култура, Омар Хайям е възпявал виното и жените?

Според Ребърт Фрост, поезията е това, което се губи при превода. Може да се каже, че един превод на поезия ни говори повече за времето и стила на преводача, отколкото за времето и автентичния дух на автора. Така е и с английския превод на Омар Хайям от 19 век, който прави легендарния персийски поет популярен на запад.

Омар Хайям е живял в началото на 12 век. Той е бил преди всичко астроном, математик и философ, но е писал и стихове. Сборникът с неговите характерни четиристишия - рубаи, наречен „Рубайят”, днес е широко популярна както в Иран, така и в целия свят. На запад поезията на Хайям става популярна първо в Англия, през 19 век, благодарение на преводите на Едуард Фитцджералд. В тези преводи лирическият герой на Хайям е представан като някакъв средновековен хедонист, подобен на бохем от началото на миналия век или хипар. Хайям става певецът на алкохолното опиянение и плътската любов, на виното и жените. Западният човек чува персийския поет да казва: Животът е кратък, нека му се наслаждаваме както можем, да пием и да правим любов, докато сме още на този свят!

Само 8 години след излизането на последното, пето издание на класическия английски превод на Хайям в Англия, влиянието на превода на Фицджералд стига и до България. В навечерието на 20-ти век и нашият поет Кирил Христов ще напише: „Прости мъртвило, роден край, прости!/Пред мене нов живот се днес ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/15/12 22:46 http://e-vestnik.bg/13935/sveti-valentin-trifon-zarezan-i-omar-hayyam-izgubeni-v-prevoda/