Японски пример за Европа - с добри намерения към фискалния ад

в. Файненшъл таймс

Строгите икономии имат неблагоприятни последици, както показва примерът с Япония

Пътят към фискалния ад понякога е постлан с най-добри намерения. Докато европейските политици се стремят да убедят своите избиратели да приемат жестоки бюджетни съкращения, те ще направят добре, ако се вгледат в опита на Япония, който показва колко контрапродуктивни могат да бъдат строгите икономии при рецесия след спукване на балон.

Когато надутата като балон японска икономика се спука в началото на 90-те години на 20-и век, страната имаше бюджетен профицит и държавният дълг бе само 20% от брутния вътрешен продукт (БВП). Двайсет години по-късно, дупката в бюджета зее, а държавният дълг се е раздул в сумо мащаб до 200% от БВП.

Как стигна Япония до тук? Не чрез прекомерни държавни разходи, както се допуска понякога. Японският експеримент с държавни работни програми в кейнсиански стил завърши през 1997 година. Да, вярно, те не успяха да постигнат трайно икономическо възстановяване. Само че алтернативната хипотеза, че фискалната и валутната ефективност ще е достатъчна, се оказа печално погрешна.

Икономическият растеж бе положителен през първата половина на “изгубеното десетилетие”. След като правителството повиши потребителския данък през 1998 година, бе загубен какъвто и да било импулс. Днес брутният вътрешен продукт на Япония е по-малък в номинална стойност, отколкото през 1992 година.

Истинската причина за влошаването на фискалната ситуация бе вредата, нанесена на данъчните приходи от този прекалено продължителен икономически спад. Разходите на централната власт като процент от БВП сега не са по-високи в сравнение с началото на 80-те години на 20-и век. Данъчните постъпления обаче намаляха с 5% от БВП от 1989 година - годината, през която бяха въведени потребителските данъци.

Посланието е ясно: камъкът вода не пуска. Новите и по-високите данъци могат да доведат до по-малки данъчни приходи. При рецесии след спукване на балон е възможно да изглежда, че мерките за стимулиране на икономиката имат слаба движеща сила. Тяхната липса обаче може да направи лошото положение много по-лошо.

В Европа, това ще означава продължителна криза с висока безработица, със съпътстващите рискове от политически и социален разпад. Загубата на доверието в технократския елит и европейските институции ще освободи пространство, от което ще могат да се възползват популистки политици.

Във Франция Марин Льо Пен вече регистрира възход в проучванията на общественото мнение, след като смекчи антиимигрантската риторика от времето на своя баща Жан-Мари Льо Пен за сметка на популистки икономически теми като връщането към франка и повишаването на възнагражденията посредством въвеждането на данък върху вноса.

Способността на Япония да разпределя икономическите страдания на малки порции и между много хора й позволи да премине през своя дълъг дефлационен период без да се стигне до социален разпад. Нямаше японски еквивалент на размириците в Лондон или на движенията “Окупирай”; нито пък се разпространи убеждението, че спукването на балона означава край на капитализма. Несполучливите мерки за строги икономии обаче ще предизвикат в крайна сметка ответни реакции, дори в тесногръдия свят на японската политика.

Политическият елит в страната изглежда хванат в капана на макроикономическата версия на филма “Омагьосан ден”. Управляващата Японска демократическа партия (ЯДП) предлага потребителският данък да бъде удвоен. Основната опозиционна сила - Либерално-демократическата партия (ЛДП),която е също толкова подвластна на въздействието на финансовата бюрокрация, е съгласна. И двете формации тласкат Япония към загуба на кръв.

Условията са узрели за популистка реакция и политикът, който е способен да я катализира, вече се появи. Младият независим кмет на Осака Тору Хашимото има горещ темперамент, амбициозен е и лансира една голяма идея: да превърне своя град във втора столица като застраховка срещу тежко земетресение в района на Токио.

И макар премиерът Йошихико Нода да го сравнява ...

Свързани новини: