Обръщение на Петър Куцаров към еркечани и продължителите на рода древнобългаски

02/19/12 13:26
(http://radiomilena.com/)

Обръщение на Петър Куцаров към еркечани и продължителите на рода древнобългаски

Здравейте приятели от radiomilena.com! Използвам случая, за да Ви поздравя за Вашата народополезна дейност и постоянство на полето на електронната информация в България. Благодаря Ви за Вашата съпричастност към темата за Еркеч и еркечани, пише в писмо до редакцията д.и.н. проф. Петър Куцаров.

През месец май 2010г. публикувахме изпратеното от него писмо за състоянието на църквата “Света Петка” в с. Козичино.Днес д.и.н. проф. Петър Куцаров споделя следното:

Искам да Ви съобщя, че предишният материал за Общинския съвет и църквата в Еркеч не даде желания резултат – църквата не беше вписана в регистъра на Министерството на културата и сега не може да кандидатства по регионални европрограми като паметник на българското възраждане, какъвто единствен паметник тя представлява в цялата община. Но все пак все пак беше укрепена, покривът подменен, т.е. извършен беше частичен ремонт. Следователно, резултат има.

Бих желал чрез Вашата многобройна аудитория и приятелите на Еркеч да отправя две конкретни предложения към всички родолюбци, но най вече към балканджии-еркечани и особено към младите продължители на техния род.

Драги приятели!

Темата за Еркеч и неговата история, култура, бит и душевност живее постоянно в мен. Боли ме, че с течение на времето, с всяка година се забравят, видоизменят или приспособяват редица неща, свързани с еркечката празнична система. За да спастрим нашето богатство, за да помогнем на самите себе си и на паметта на нашите деди, предлагам на всички, които имат желание, на първо време да се съсредоточим върху две неща:

1. Направа на байряк за буенеца, но такъв, какъвто този байряк е бил изначално, за да бъде развят на 08.04.2012 година по време на Лазари. Описанието, което давам, е въз основа на мои беседи със стари хора през 1964 година, информация за които е публикувана тогава и по-късно в регионални и централни издания. Моите досегашни усилия за направа на байряк с помощта на ръководството на селото и на читалището останаха пусти. Надявам се на Вашата инициатива. Ето как може да се направи речения БАЙРЯК НА БУЕНИЦА.

В основата се полага чаталеста дрянова пръчка, дълга 1-1,2 метра, подобна на соха. Най-напред на върха й, в чатала, се завързват здраво малка символична брадвичка и редом с нейната горна желязна част долния край на конска опашка. След това брадвичката и основанието на конската опашка се обвиват с цветя, но така, че да се виждат само цветята и върхът на конската опашка. Това са два важни символа в живота на прабългарите. Брадвата е основно средство за работа и отбрана на нашите деди. Тя се наричана буй, от нея навярно е образувано и името буенец, символизиращ избуяването на природата. Конската опашка, която се развява над играещите, символизира и е живо свидетелство за нашата неразривна връзка с прабългарите и с конете, тяхно основно средство за живот, нападение и отбрана. Нужно е да се направят поне два байряка – единият за лазарките и вторият за историята, който може да се предаде в читалището /музея/ на село Еркеч.

2. Призовавам всички да събират, реставрират и изработват по образци разнообразните еркечки орнаменти – бродирани, шити и тъкани шевици на мъжки огърляци,[1] на ръкавите на ризи, на полите на женски ризи, чукмани, врахами, на престилки, пелени, качулки, върху тъкани кърпи за дар, байряци за сватба, машинни тегели върху мъжки кунтох, различни орнаменти на плетки; орнаменти върху подарени от момците на момите хурки, дръжки на ножове, на брадви, върху капии, тесли, кавали, гайди, свирки и гайдунички; лъжици, полици, ключове на полиците, талари, бъклици, бъкели; външна украса на къщи, стаи, огради и всякакви други предмети от бита на еркечани..

През последно време моите научни издирвания за Еркеч са свързани с ролята на орнамента в еркечката култура. Предполагам да дам гласност на моите проучвания на специална среща-разговор с еркечани и балканджии от Поморие. Срещата ще се проведе в читалище „Светлина” или в клуба на пенсионера, в близост до читалището. С част от събраните орнаменти би могло да бъде организирана изложба на събраните еркечки орнаменти.

По подробна информация интересуващите се могат да намерят в моето изследване „Еркеч и еркечани”, а онези, които имат траен интерес към визираната тема и желаят да работят за миналото и бъдещето на Еркеч, могат да ми пишат на електронен адрес p_koutsarov@mail.ru . Ако тази инициатива даде резултат, ако приятелите на Еркеч се активизират, то в бъдеще може да се организира заучаването на текста на лазарски и други песни според записи от преди век.

Още веднъж изказвам моята искрена благодарност към radiomilena.com и на всички, които обичат, тачат и пастрят нашето минало.

С най-дълбоко уважение и сърдечен поклон,
Петър Куцаров, д-р на историческите науки,
професор, пълномощен министър.

[1] Бродирането на огърляк за ризата на годеника е първото изпитание за годеницата. Тя трябва да докаже, че е готова за домакиня, тя трябва да посети дома на своя избраник и да зашие и избродира огърляк за ризата-дар на годеника. Това е изпитание, защото тя с достойнство трябва да защити и покаже своите умения да бродира. С ушиването на огърляка на момчето, девойката символично се присъединява към рода на своя съпруг. Извезвайки неговия родов признак, тя „документира” своето съгласие, че приема реда и порядките, съществуващи в дома на годеника.