Комисията по досиетата представя своята "Равносметка"

Форум с международно участие на тема: "Комисията по досиетата – Равносметката" ще се състои на 21 февруари, съобщиха от Комисията по досиетата. От Комисията по досиетата заявяват, че дискусията по темата за разкриване на документите на комунистическите тайните служби бе сред първите, разбунили обществото след края на 1989 година. За съжаление 22 години по-късно тя все още не слиза от дневния ред на обществото. До приемането на закона през 2006 г. нямаше достатъчно политическа воля за окончателното решаване на проблема. Според комисията с постигнатия политически консенсус при приемането на ЗДРДОПБГДСРСБНА от 40-ото Народно събрание се демонстрира такава политическа воля. Позицията на премиера Сергей Станишев тогава бе, че "обществото има право да знае кой кой е бил в държавата". Това бе един от малкото случаи в политическия ни живот, при които бе постигнат консенсус в парламента, скрепен с публично заявен кредит на доверие от страна на гражданското общество. Стриктното прилагане на закона от страна на комисията освети принадлежността на много публични фигури. Този факт не позволи темата да изпадне от интереса на обществото. Оформиха се две полярни позиции – на пълно заклеймяване дейността на бившите тайни служби и на опити за тяхното героизиране. Историческият прочит тепърва предстои, категорични са от комисията, заявяват от Комисията по досиетата. Според тях високият процент на сътрудници на комунистическите тайни служби сред управленския елит на държавата все повече ни доближава до отговора на въпроса защо преходът в България се състоя именно по този начин. Част от упреците на недоволните от закона бяха стоварени неоснователно върху комисията, с единствената й реална вина, че следва буквата на закона, без да се поддава на политически натиск. В същото време, именно принципният подход при точното прилагане на закона повиши нейния авторитет в обществото. Комисията не е призвана да бъде трибунал и никога не се е вживявала като такъв, независимо от опитите да й се вмени тази отговорност. Тя не си служи с етични категории и не дели сътрудниците на бившите тайни служби на "добри" и на "лоши", на "герои" и на "доносници", единствено публикува фактите, въз основа на описаните по закон архивни свидетелства. Законът не е лустрационен. Моралната оценка е предоставена на обществото. Кой, с какви пропагандни средства, с какви доказателства и доколко съумява да влияе върху обществената оценка, е тема за анализ, който не е в правомощията на независима държавна институция, каквато е комисията. Позицията за необявяване на лицата с унищожени документи, за които има информация единствено в справочните масиви, е несправедлива спрямо лицата, чиито дела са запазени. Изводите и анализът на резултатите за високия процент публични лица с принадлежност към ДС и РС на БНА, които през годините са управлявали държавата, и за влиянието, което са оказвали, е дело на политиците, журналистите и обществениците. Ние предоставяме фактите, заявяват от Комисията по досиетата. С издателската си дейност комисията разширява достъпа и до служебните документи на бившите тайни служби и въз основа на тях на изследователите е много по-лесно да описват и анализират близката ни история. Комисията предлага да бъдат направени законодателни промени в посока разширяване обхвата на проверките и изчистване на някои неравнопоставености спрямо лицата, които подлежат на проверка, заявяват още от комисията. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: