Кого спасява спасителният план за Гърция?

Франс прес

Новият спасителен план за Гърция трябва да позволи да се избегне пълен крах на нейната банкова и финансова система, но съживяването на реалната икономика остава под въпрос, предупреждават икономистите.

След като постигна гласуване в парламента в подкрепа на икономическия меморандум, подготвен с ЕС и МВФ, на фона на хаос от демонстрации и улични боеве в Атина, правителството разполага едва с няколко седмици, за да приложи серия реформи, които целят да доведат до деблокиране на новите европейски помощи.

Преди всякакво отпускане на помощ и само в частта за банките меморандумът предвижда пълен одит върху капиталовите нужди на всяка банка, друг - само по отношение на аграрната банка АТЕ, както и приемане на закон, позволяващ рекапитализиране по линия на Гъцкия фонд за стабилност.

“Ако меморандумът бъде приложен, той със сигурност може да спаси Гърция от фалит”, смята Миранда Ксафа, ръководител на консултантската компания EF Consulting grup.

Правителството начерта апокалиптична картина с хаос, мизерия и моментално изчезване на банковата система на страната пред депутатите, които биха се изкушили да изберат чисто и просто дефолт по плащанията и излизане от еврозоната, отколкото приетата програма, която включва част за отписване на дълга и рекапитализация на банките.

Но “за момента никой не може да спаси Гърция от рецесия”, смята г-жа Ксафа.
Повечето икономисти признават, че мерките за икономии, прилагани в Гърция от 2010 г. под влияние на МВФ и ЕС, не са проработили.

Макроикономическите показатели са на червено: през четвъртото тримесечие на 2011 г. БВП намаля със 7 процента, а предвижданията за 2012 г. са за продължаване на рецесията и намаляване на БВП с 4-5 процента, безработицата надхвърли 20 процента, от които близо 50 процента сред възрастовата група под 25 години.

Госпожа Ксафа поставя под въпрос “двойния дефицит” на Гърция: бюджетен и по текущите сметки. “Частното и общественото потребление трябва да намалее и продукцията трябва да се увеличи, но всичко това не може да стане за един ден”.

“Ако Гърция бе приложила структурните реформи, съдържащи се в първия меморандум (през 2010 г.), страната нямаше да бъде в това положение”, смята Ксафа, която посочва специално отварянето за конкуренция на защитените професии и реформата на пенсионната система.

“Имаше преди всичко хоризонтално орязване на пенсиите, но системата остава много несправедлива, тя не беше реформирана. Пенсиите в държавния сектор остават много по-високи в сравнение с тези в частния. Те не засегнаха групите, от които идва тяхната политическа сила”, казва тя.

Василис Монастириотис, преподавател по политическа икономия в Лондон Скул ъф икономикс, смята, че мерките в меморандума “са много едностранни” и “водят към повече икономии”. “Те намаляват заплатите, но и доверието в инвестирането, следователно е много трудно да са види как положението би могло да се подобри”.

Според него липсват “положителни мерки за икономическо развитие”, които “биха подобрили инвестиционния климат - което е отчасти постигнато чрез намаляването на цената на труда, но също така и политики за икономическо съживяване, целящи увеличение на държавните инвестиции и стабилизиране на икономиката”.

В Гърция дори икономисти, близки до работодателите, смятат, че съкращенията на разходите за заплати, предвидени в меморандума, “не са били основният проблем, която трябва да се реши, за да се подобри конкурентоспособността”.

Според Ангелос Цаканикас, изследовател в Института ОВЕ, налагайки понижаване на цената за заплащане на труда чрез намаляване на минималната заплата, Европа иска преди всичко да си създаде периферия с ниски заплати за нуждите на своите собствени фирми.

“Не е правилно да се създават страни с ниски заплати и това не бе включено в първоначалния европейски договор, ние трябваше да вървим към сходство, а не към различие”, казва той.

Според него абсолютен приоритет, за да се съживи дейността, е намаляване на административните главоболия за предприемачите, реформиране на държавата.

“Ако искате да ...

Свързани новини: