Стокхолмският синдром на българите

Както сме отбелязвали и друг път, проблемът на България сме ние българите.

Защо ли?

Поради това, че нямаме средна класа, нямаме и истинско гражданско общество. За целта е нужно гражданско съзнание, а ние имаме в излишък робско. За това търпяхме червените режими, за това и до ден днешен имаме повече доносници и агенти на ДС от Източна Германия. Именно поради това, търпим и в момента диктатурата на режима Борисов.

Защо, Стокхолмски синдром ли?

На практика, всички пострадали (разбирай 99%) и или сблъскали се по някакъв начин с различните форми на полицейско насилие са обзети от донякъде разбираемото желание да забравят случилото се, като за целта заравят дълбоко главите си в пясъка, оставяйки останалите си прелести отвън и си мислят, че така забравят.

Да де, ама в МВР дали забравят, а?

Kaкво се случва, ако във всеки един случай на полицейско насилие и или злоупотреба с власт се процедира по този начин - като пострадалият реши да забрави какво се случва с полицейското насилие? Дори да приемем, че на теб повече няма да ти се случи, което е съмнително, полицейското насилие, за да се прикрие, винаги влече след себе си и обвинение в нещо глупаво и не подкрепено с доказателства.

Но желаещият да забрави, дотолкова силно го иска, че обикновено се съгласява на споразумение (обичайно с помощта на служебен защитник или някой подобен „защитник“ дето не му се занимава с подобни глупости), което има силата на влязла в сила присъда с всички произтичащи от това последствия. Няма значение, какво е наказанието: дори глоба, пробация или каквото и да е. Оставаш си в регистрите, като криминално проявен и на всяко спиране за проверка те задържат за 24 часа, ставаш част от контингента, което означава, че по всяко време у вас могат да дойдат да извършат обиск, естествено без разрешително и прочие екстри.

Както и да е.

Всеки сам решава дали и как да живее живота си.

Ами другите? Ако си замълчиш и виновно наведеш главица, нали това същото насилие или по-тежко ще го отнесе някой друг. Твой приятел, близък, роднина…

Никой не е защитен от подобно нещо!

Или кво ти пука за другите, нали ти си се разминал леко …този път.

И те така!

Дали само на нас ни прави впечатление, че безнаказаното и непреследвано полицейско насилие ескалира ежедневно и приема нови, ужасяващи форми. Нали? Щото в ей тази малка „оратория“ сме направили примерно изброяване какво е полицейско насилие.

Съвсем скорошен пример е полицейското насилие над професор Илия Илиев (б. р. - музикант от „Шоуто на Слави“). И в този случай, далеч нямаме предвид, само това, дето е трябвало да кляка и да пълзи в снега, защото се е осмелил да попита наобиколите го 12 (дванадесет) бопаджии имат ли разрешение за обиск? (Б. р. - думите, че ще кляка и пълзи в снега са на разследващата полицайка от ГДБОП Малакова). Сигурни сме, че са били дотолкова убедителни, че на професор Илиев му е идвало сам да си разбие вратата, само и само да отърве кожата?

Пак добре, че събра смелост да разкаже пред медиите за случката, независимо от калта с която го заляха след това.

Полицейско насилие и злоупотреба с власт е превърнатата практика през последните години от МВР да не искат разрешение за претърсване предварително, както указва закона! За целта водещият разследването трябва да сезира наблюдаващият прокурор, който да се обърне към съответния съд и да представи доказателствата, обективиращи нуждата от подобно процесуално действие. И съдът, ако ги одобри, ще издаде разрешение за обиск. Звучи доста по-сложно, отколкото е в действителност. На практика, ...

Свързани новини: