Газовите проблеми на Украйна увеличават опасността от фалит

Опитите на Украйна да получи по-евтин природен газ от Русия, вместо да изпълни условията по спасителния си пакет, обезпокоиха инвеститорите и вдигнаха кредитния риск на бившата съветска република над аржентинския за първи път от две години насам. Правителството отбягва Международния валутен фонд, погълнато от стремежа си да договори внос на гориво с отстъпка от Русия, споровете с която прекъснаха транзита за Европа на два пъти от 2006 г. насам. Поведението на Киев събуди опасения около способността на страната да покрие разходи от $11,9 млрд. по държавния дълг тази година. Рискът от просрочване надхвърли цифрите за която и да било страна в статистиката на „Блумбърг“ за последните шест месеца, с изключение на Гърция.
Украйна е измъчвана от растящ дефицит по текущата сметка, икономическо забавяне и ограничен достъп до световните капиталови пазари, президентът Виктор Янукович отказва да увеличи цените на газа за домакинствата, за да размрази спасителната помощ от МВФ за $15,6 млрд. Действията му са продиктувани от спада на доверието към управляващата партия преди изборите през октомври. „Нещата опират до готовността да се плати политическа цена. Скептицизмът към Украйна ще се задълбочава, ако МВФ не поднови плащанията“, казва Роналд Шнайдер, който управлява облигации на новоразвиващите се пазари за около $1 млрд. в Raiffeisen Kapitalanlage GmbH във Виена.
Разходите по застраховането на украински държавен дълг срещу просрочване за период от пет години чрез кредитни суапове се увеличиха с 2,71% през последните шест месеца и достигнаха 7,97%, посочва CMA (собственост на CME Group Inc.), която компилира данни от дилърите в непубличния сектор За сравнение лихвите по аржентинските кредитни суапове са 7,68%.

Предупреждението на МВФ

Ръстът на икономиката може да се забави до 3,9% тази година спрямо 5% през 2011 г., сочат изчисления на правителството. Причината е, че кризата в еврозоната заплашва украинския износ на стомана, а студеното време ще свива житната реколта.
Натискът върху националната валута (хривна) се засили през последните месеци, а липсата на доверие във властите подейства като спирачка за притока на капитал и инвестиции, изтъква ръководителят на МВФ в Киев Макс Алиер в писмо до бившия вицепремиер Андрей Клюев. Хривната поевтиня от 7,9550 на 8,00010 за един щатски долар от началото на годината. Украинските резерви в злато и чуждестранна валута намаляха с $3,3 млрд. до $31,8 млрд. през 2011 г. заради обезценяването на хривната, а дефицитът по текущата сметка се увеличи от 2,2% на 5,5% от брутния вътрешен продукт. Fitch Ratings понижи перспективите за кредитния рейтинг на бившата съветска държава от положителни на стабилни през октомври, а Moody's Investors Service - до негативни през декември, като се обоснова с рисковете за финансирането, ликвидността и политическата атмосфера. И двете агенции дават на Украйна оценка от 5 степени под инвестиционния клас.
Доходността по държавната емисия облигации в евро (Eurobond) с падеж през 2016 г. скочи от 6,265% до 8,813% от пускането й миналия юни. Чуждестранните инвеститори редуцираха вложенията си в деноминиран в хривни дълг от 11,26 млрд. през януари на 4,26 млрд. ($532 млн.) по данни на централната банка.
Заемът от МВФ за Украйна, отпуснат през 2010 г., е замразен от миналия март, защото правителството още не е одобрило увеличение от една трета в потребителските цени за енергоизточниците - ход, който базираният във Вашингтон кредитор поиска, за да намали загубите в държавната енергийна компания NAK Naftogaz Ukrainy.
„Не може да обременяваме повече гражданите“, каза Янукович, чиято управляваща партия има подкрепа от 14% преди тазгодишните парламентарни избори.
Вместо това той се опитва да намали с 1/3 държавните разходи за природен газ с понижаване на руския внос от $416 за 1000 кубически метра средна цена по данни от тазгодишния бюджет на $250 за 1000 кубически метра. Общите разходи за предишната година бяха оценени на $12 млрд.
Но въпреки че двете съседки преговарят от месеци наред, те не са постигнали споразумение. Украински служебни лица казват, че Русия иска контрол върху транзитните газопроводи, които OAO Gazprom (GAZP) използва за пренос на газ към Европа, подобно на сделката, която Беларус сключи миналата година. Украйна няма намерение да продава и министър-председателят Микола Азаров повтори на 11 февруари, че няма планове за присъединяване към руския митнически съюз, на който Беларус също стана член. „Русия ще поиска много високи цени в замяна на суверенитета и контрола върху ключови икономически активи“, заяви анализаторът Ариел Коен от изследователския институт Heritage Foundation във Вашингтон на 8 февруари. Говорител на Gazprom отказа коментар, когато беше попитан за преговорите с Украйна и какво ще поиска компанията в замяна на евентуални съкращения на цените.
Русия, която доставя повече от 70% от газа на Украйна, се съгласи да понижи цените през април 2010 г. в замяна на 25-годишно удължаване на срока за използване на севастополското пристанище на Черно море, където Русия има военноморска база. Двете страни имат разногласия относно вноса на сирене в Украйна, като Русия е забранила вноса на нискокачествени продукти от три завода. Русия спря вноса на украински млечни продукти през 2006 г., след като намали доставките на газ по време на спора за цените между двете страни. И тъй като преговорите за цените на газа се проточват и няма изглед за скорошен компромис с МВФ, Украйна заяви, че може да потърси финансиране от международните пазари следващия месец.

Продажба на чуждестранен дълг?

Правителството планира да заеме през март 12,15 млрд. украински хривни (почти 1/3 от планираните й чуждестранни заеми за годината), каза финансовият министър на 9 февруари. То е избрало финансовите компании JP Morgan Chase & Co., Morgan Stanley и Russia’s VTB Capital и Troika Dialog, която е контролирана от банка OAO Sberbank, да ръководят евентуалната продажба на еврооблигации, обявиха от министерството на 3 февруари. Дали Украйна може успешно да продаде дълга си в чужбина, зависи от търсенето на чуждестранните инвеститори и готовността на правителството да приеме по-големи лихви върху дълга, отбеляза на 10 февруари старши икономистът на Dragon Capital в Киев Олена Билан.

Прочети цялата новина

Свързани новини: