В кой век иска да живее Саудитска Арабия?

в. Вашингтон пост

Следете какво се случва с Хамза Кашгари. Той е 23-годишен бивш коментатор в саудитския вестник “Ал Биляд” и направи изключително лошия избор да пусне в Туитър въображаем разговор с пророка Мохамед. Веднага след това той вече бягаше, за да спаси живота си, качвайки се на самолет в Джеда с надеждата да стигне до Нова Зеландия.

В Малайзия, където очевидно е трябвало да се прехвърли на друг самолет, той бе задържан, без достъп до външния свят, до пристигането на частен самолет от Саудитска Арабия. Сега Хамза е обратно в родината си, хвърлен в затвора и вероятно го очаква смъртна присъда.

Имам слабост към колеги журналисти, които попадат в беда, особено когато става въпрос за това, което ние в САЩ наричаме свобода на словото. Имам обаче и слабост към Саудитска Арабия. Когато бях там, се отнесоха към мен с голямо уважение и гостоприемство и подобно на всеки романтик, гледал неколкократно “Лорънс Арабски”, съм омагьосан от чара на пустинята.

Имал съм много странни преживявания в своята кариера, но едно от тях със сигурност е когато на стадион в покрайнините на Рияд обърнах назад глава и разбрах, че моят домакин е един от хилядите мъже, облечени в бели роби с покрити по един и същи начин глави. Когато той каза “Следвай ме”, аз сграбчих дрехата му и не я пуснах.

Рано или късно Саудитска Арабия трябва да избере в кой век да живее. Не може едновременно да се стреми към високотехнологичния свят на бъдещето и в същото време да оставя средновековни личности да диктуват и ограничават свободите.

Кашгари може да е някакъв идиот, след като по този начин подложи на изпитание религиозните власти, а и избирането на Малайзия за прехвърляне на друг самолет не е особено умно. Това, което той е направил обаче, е далеч от престъпление. В почти всяка друга държава той щеше да бъде игнориран или да бъде поканен в радио ток шоу.

В новата си книга “Саудитска Арабия на ръба: несигурното бъдеще на един американски съюзник” бившият ми колега от “Вашингтон пост” Томас У. Липман пише, че Саудитска Арабия може да избере да стане втора Норвегия - богата на петрол държава, която превръща изобилието от природни ресурси в икономика, базирана на знания.

Саудитска Арабия твърди, че иска да направи точно това. Нейните уебстраници са пълни с новини за бизнес, възможности за инвестиции и за големия напредък, който кралството постигна в почти всяка сфера. В известен смисъл всичко това е вярно.

Случаят Кашгари обаче показва слабото място на Саудитска Арабия, което е направо отблъскващо. Няма нищо романтично в обезглавяванията и няма нищо романтично в религиозния фанатизъм.

Кралството всъщност е резултат на обвързването на династията Сауд с фанатичните, буйни бедуински племенни воини Ихуан (ар. братя). Съюзът даде възможност на Ибн Сауд да завладее голяма част от Арабския полуостров. Оттогава имаме абсолютна и крайно консервативна монархия. Държавната й религия е крайният уахабистки клон на исляма.

Историята и културата на Саудитска Арабия са уникални, както и ролята, която държавата играе в исляма. Тя е дом на Мека и Медина - градове с огромно религиозно значение, и ако кралското семейство е под натиск по религиозни причини, то е не защото е нетолерантно, а защото е недостатъчно нетолерантно. Това е доста странна земя.

Наясно съм с ролята на краля като пазител на свещените места и с политическата необходимост от озаптяване на влиятелната и напълно средновековна религиозна прослойка. Саудитска Арабия обаче не може да остане подвластна на крайно реакционната религиозна прослойка, която в известен смисъл е почти толкова влиятелна, колкото кралското семейство.

Трудно е да се намери първокласен талант и да се задържи в това, в крайна ...

Свързани новини: