Стефан Константинов не знае за "здравен октопод"

Здравният министър Стефан Константинов отрече да разполага с данни за съществуването на "здравен октопод”, както и уволнената му заместничка Гергана Павлова е работила в интерес на този "октопод". "Ако съм знаел, че има служител, облагодетелствал дадена фирма, щях да го махна", заяви министърът в четвъртък. "До момента няма ясни доказателства, има само твърдения, които се проверяват”, коментира той в четвъртък пред бТВ. В скандала, довел до оставката на зам.-здравния министър Гергана Павлова ,“Софарма“ бе нарочена за монополист в търговете, които болниците правят за онколекарства, а Павлова бе обвинена, че работи в полза на компанията. Собственикът на "Софарма" Огнян Донев, който контролира и вестниците "Труд", "24 часа" и пр., който бе нарочен за "здравен октопод" от противниковите медии на Делян Пеевски, също отрече да е познавал Павлова. Той коментира в четвъртък пред Нова телевизия, че не болниците финансират компанията му, а тя – тях, заради дългото време, в което чака да се разплатят. Донев освен това подчерта, че примерът с разминаване на цени на лекарства от неговата компания у нас и в съседни страни е по-скоро изключение. Според изнесените от министъра данни “Софарма трейдинг“ е на първо място за миналата година по стойност на спечелените търгове за лекарства, но буквално дели позицията с втората фирма - “Рош България“. “Фармацевтичният дял на компаниите, участвали в търгове за миналата година показва, че “Софарма трейдинг“ е на първо място с 23.9 млн. лева, втора е "Рош България" с 23.5 млн. лева, трета е "Либра" ЕАД с 12.7 млн. лева“, заяви Константинов, който обеща да се предостави подробна информация за позициите на различните компании на пазара. От предоставената справка от здравното министерство обаче стана ясно, че това са само парите, които министерството е платило за търговете, без да е ясно колко са дадените от болниците средства. При прехвърлянето на търговете от министерството към болниците миналата година имаше преходен период, в който министерството плащаше, а след това разходите за търговете се поеха от болниците. Така пълната картина с пазарния дял на фирмите при търговете с лекарства продължава да не е напълно ясна. Иначе общо за търгове МЗ е платило през 2011 година 88.6 млн. лева при 136.9 млн. лева за 2010 година. Според твърденията на Огнян Донев, "Софарма" се нарежда между 12 -то и 15-то място по получени пари от здравната каса. Последните данни, които излязоха, дават на "Софарма" 5.17% на аптечния пазар, допълни Донев. "Всеки един, който иска, може да влезе в интернет и да види, че общо продажбите на "Софарма" на територията на България са 60-61 млн. лева при пазар от над 2 млрд. лева“, заяви още Донев. Той посочи, че не болниците финансират неговата фармацевтична компания със 100 млн. лева годишно, а той финансира тях заради времето, което чака да му се разплатят. Преди два дни Павлова бе уволнена от премиера Бойко Борисов, който се възмути от непрозрачната лекарствена политика и това, че никой не обяснява защо защо у нас цените на лекарствата са по-високи от тези в съседни държави, което породи съмненията, че Павлова е прокарвала интересите на "Софарма”, на която преди време била служителка. Вицепремиерът Симеон Дянков, в чийто ресор е здравеопазването, определи като грешка отстраняването на зам.-министърката, както и на шефката на НЗОК Нели Нешева, за която пък се твърдеше, че е жертва на лобистки натиск, защото искала да договаря по-ниски цени за лекарствата. Според Дянков Нешева и Павлова са жертва на политическа спекула, популизам и отчасти на медийната война. Вицепремиерът уточни в сряда, че Павлова е работела за анализаторска фирма, купена от фармацевтичната компания "Софарма" и по-късно е напуснала. Огнян Донев пък заяви, че не е знаел за Павлова. Ниските цени в чужбина били заради изискванията на пазара По повод цените на лекарствата на "Софарма" у нас и в чужбина, собственикът на "Софарма" Огнян Донев коментира пред Нова телевизия, цените отговарят на "нормативната база в страната и на степента на остра конкуренция между отделните производители". "Така погледнато, пазарът решава какви цени са. Свърхрегулацията донякъде застопорява някакви цени на определено равнище и не позволява те да мърдат нито нагоре, нито надолу. Единственото постижение на пазарната икономика в здравеопазването е това, че продуктите, които не са по предписание, са освободени от тази регулация и това принуждава всеки един производител да се съобразява с основните си конкуренти", каза Донев. По повод обвиненията, че "Софарма" продава по-скъпо на българския пазар и в пъти по-евтино в съседна Турция, например, Огнян Донев обясни, че това дължи на различните ценови политики. “С настъпването на прословутата финансова криза бяхме принудени, производителите, да търсим повече възможности, които са извън България. Веднъж, увеличавайки износа, от друга страна, опитвайки се да пробием на пазари, които не бяха типични в нашия случай за българската фармация. Когато излизаш на един пазар, дали ти харесва или не, там има някакви ценови равнища и разликата на тези т. нар. трети страни, не членки на Евросъюза, е именно това, че те защитават по един протекционистичен начин своите пазари, което не може да се каже за нас, които сме страна от Евросъюза и в общи линии имаме регулации, които са хармонизирани с общия пазар на Евросъюза“, посочи той. Донев добави, че като новодошли са се съобразили с един пазар, "който не разрешава чужди регистрации и казва - щом като този продукт се произвежда от родната индустрия, то вносът трябва да е по-евтин, отколкото местното производство“. Комисията за защита на конкуренцията пък започва предварително проучване след сигнал на СДС за монополно положение на "Софарма". В началото на седмицата стана известно, че ЕК е отправила въпроси към българското Министерство на финансите за незаконна държавна помощ към "Софарма" и "Софарма Трейдинг". От надзора на НЗОК твърдят, че е имало запитване за монополно положение на фирмата и през 2010 г., когато Огнян Донев беше негов член, но впоследствие той се оттегли. Министър Дянков отрече да е имало нерегламентирана държавна помощ за компанията на Донев. Междувременно в петък здравният министър свиква извънредно заседание на Надзорния съвет на НЗОК. Целта на заседанието е да се даде мандат на подуправителя на НЗОК да ръководи институцията до избирането на нов управител от парламента, за което управляващите дават сигнали, че може да стане чак след месец. БСП иска оставката на министъра Лидерът на социалистическата партия Сергей Станишев поиска министърът на здравеопазването Стефан Константинов да подаде оставка заради хаоса с цените на лекарствата. Цинично е точно здравният министър да твърди, че цените на лекарствата са високи, защото България е малък пазар, цитират Станишев от пресцентъра на партията.Той напомня, че от ГЕРБ са децентрализирали търговете за лекарства, с което на практика са се отказали да упражняват контрол върху ценовата политика. Според Станишев това именно е врата към корупцията. Цените се влияят от малкия пазар, високия ДДС и договарянето Министър Стефан Константинов изтъкна, че трите фактора, които имат определящо значение за цените на лекарствата, са размерът на ДДС, големината на пазара и договарянето между здравната касата и фармацевтичните компании. У нас пазарът е малък и ДДС е един от най-високите в ЕС, добави той. В този и миналия мандат от Синята коалиция на няколко пъти предлагаха по-ниска ставка на ДДС върху лекарствата, но тя бе отхвърляна. Сега СДС и ДСБ отново внасят сваляне на ДДС за лекарствата до 9%, но ГЕРБ не приемат. "В Турция цените са под пълен контрол, в Испания са въвели праг. У нас положителен ефект се очаква от свързването на аптеките с НАП и въвеждането на електронната рецепта", заяви още здравният министър. Той поясни, че цените на лекарствата без рецепта се определят на пазарен принцип, но тези с рецепта са държавно регулирани и при тях контролът е сериозен. Според Константинов има възможности за намаление на цените на лекарствата, след като от тази година НЗОК вече има право да договаря отстъпки с фармацевтичните компании, което предстои да се случи. Константинов заяви още, че е била постигната икономия от около 10 млн. лева след прехвърлянето на търговете за онколекарства от Министерството на здравеопазването към болниците, въпреки че при децентрализираните търгове цените на някои лекарства са се качили. Министърът декларира, че не се страхува, че може да загуби поста си. ”Свикнал съм да стоя прав и столът не ме интересува”, каза той.

Прочети цялата новина

Свързани новини: