Споразумената прокуратура

02/25/12 07:08
(http://e-vestnik.bg/)

Споразумената прокуратура

Едвин Сугарев

Преди много години, на 9-ти септември в далечната 1977 г., моят най-близък приятел Камен Желев загина на шосето между София и Бургас. Беше тръгнал – както винаги правеше – с бегача си към морето – и го беше помлял някакъв селянин, пиян до козирката по случай празника. На право и пусто шосе – без никакви смекчаващи вината обстоятелства, с два и половина промила алкохол в кръвта.

И до днес не мога да забравя гадното чувство, което изпитах, когато сестрата на Камен ми разказа как е протекло съдебното дело. Явили се някакви текезесари, които дълго и напоително разказвали колко съвестен работник бил убиецът на Камен, как редовно си преизпълнявал нормата, какъв добър съпруг и баща бил – и прочее такива. И естествено – когато към това се прибавили и добрите думи на партийния секретар, говедото получило минималната възможна присъда.

Същото чувство изпитвам и днес – като чета обясненията на заместник главния прокурор Валери Първанов – за причините, поради които прокуратурата сключва споразумения с убийците по пътищата – и ги пуска да си вървят по живо и по здраво – с условни присъди. Според него прокурорите не настоявали за по-високи присъди и се съгласявали на споразумения за случаите на убийства на пътя, защото… затворите били пълни.

Забележете – това не е казано на маса и в приятелска компания. Казано е по БНТ и като израз на официалната позиция на прокуратурата. Нещо по-лошо – казано е в дискусия с майките на загиналите. Казано е в отговор на на Нели Петрова - майка на 20-годишната Лора, която бе прегазена на пешеходна пътека във Варна – и чийто убиец – мотористът Диян Станчев, сключи споразумение с прокуратурата и получи условна присъда.

“Как да ви отговоря - в момента българските затвори имат капацитет от 4 хиляди души, а изтърпяват наказание 11 хиляди. Колко според вас трябва да бъдат лишените от свобода?” – запита висшия прокурор жертвите на помилваните от прокуратурата пътни джигити. И мъдро допълни: “Вижте сега, това са житейски неща. Нали се сещате, че това е държавна политика.”

Както стана ясно – Валери Първанов е бил поканен да участва в предаването, но е отказал. Задоволил се е да поучава майките на жертвите (сред които и зам. министъра на правосъдието Велина Тодорова) по телефона. И така – от тази дистанцирана позиция – да им обяснява как “качеството на правораздаването в България е на добро европейско ниво”.

Какво европейско ниво, за Бога? Какво европейски ниво – когато споразумяването на прокуратурата с люде, отнели човешки живот е държавна политика? Какво европейско ниво – когато на практика се регламентира отказ от правосъдие – с абсурдния аргумент, че нямало места в затворите? Когато се пита колко да бъдат лишените от свобода след като Конституцията и правовия ред изискват те да бъдат толкова, колкото са престъпилите закона? В крайна сметка става дума за отнети животи, за смачкани човешки съдби – а не за някой обран бостан…

Но не. Такива били – според зам.главния прокурор на България – и присъдите в другите европейски стани. И за да ни докаже това, той даде като пример… убиеца на Косьо Самоковеца, осъден на 15 години затвор в Холандия, а пуснат само след седем – за добро поведение. Освен всичко друго недоволните от оставените на свобода убийци на децата им трябвало да знаят, че: “Ние защитаваме не само вас. Защитаваме ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/25/12 07:08 http://e-vestnik.bg/14026/sporazumenata-prokuratura/