Референдум по време на гражданска война?

Дамаск обяви референдум за нова конституция, докато в страната продължават кръвопролитията. Опозицията неслучайно окачестви провеждането му като фарс – законите имат стойност, когато се спазват. Режимът на Башар Асад нееднократно е доказал, че е склонен да прави каквото си поиска и не се колебае да прибегне до насилие срещу противниците си.
Защо обаче Западът и арабските страни не се намесват? За това има редица причини. Иран, разбира се, подкрепя Сирия, основния си съюзник в региона – а никой не иска да се сблъска с двама от основните играчи в Близкия изток. Израел би могъл да си позволи да действа срещу тях, ако му се налага, но както и Ливан (Бейрут неслучайно бойкотира срещата на “Приятелите на Сирия”) има обща граница със Сирия. При евентуално засилване на конфликта между правителството и опозицията и към двете страни ще се насочат потоци от бежанци. Не само никой не иска това – не е ясно и кой ще дойде след Асад, с когото поне статуквото е ясно.
Западните политици от своя страна отчаяно не искат да се намесват във въоръжен конфликт, както се случи в Либия. Цената на конфликта е само един от факторите – подобни разходи по време на икономическа криза лесно ще се трансформират в напълно политическа цена. Русия е изключение, тъй като за нея Асад е и важен търговски партньор. Освен това Москва трябва да покаже твърдост спрямо исканията на Запада, особено в изборна година.
В крайна сметка има два варианта за решаване на конфликта. Опозицията в Сирия не може да се предаде – не и докато не й бъдат гарантирани отстъпки от правителството. В противен случай никой от обявилите се против режима няма да знае дали няма да стане жертва на репресиите от службите за сигурност – тихо и без артилерийски обстрел. Затова първият и основен вариант са преговори между правителството и опозицията с размяна на взаимни гаранции. Засега обаче непримиримите им позиции правят този вариант малко вероятен. И двете страни се борят за време, докато противниковата страна бъде принудена да отстъпи.
Другият вариант е международната общност да постигне споразумение за санкции и/или намеса. За целта е необходима обаче сделка с Русия и Китай. Пекин е принципно против намеса във вътрешните работи на други страни, за да не създаде прецедент със себе си. Кремъл може вече да е по-склонен да приеме компромис. При налагането на ветото си в ООН Москва не очакваше събитията да се проточат толкова, а медийното внимание нанася щети на престижа на страната.

Прочети цялата новина

Свързани новини: