Брюксел ни плаши със съд заради забавените реформи в енергетиката

Ако до два месеца България не започне преструктурирането на Българския енергиен холдинг, срещу страната ни ще бъде заведен иск пред Съда на Европейския съюз в Люксембург. Това съобщиха вчера от Европейската комисия. Искането на Брюксел е от структурата на БЕХ да бъдат отделени като собственост Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който е дъщерно дружество на НЕК, и газовата „Булгартрансгаз“. Основният проблем в момента е с отделянето на ЕСО, защото мрежата, която трябва да оперира, е заложена по кредити на НЕК. У нас тепърва се търси консултант, който да започне преговори как да се направи отделянето. Очаква се той да бъде избран през март. По данни на НЕК трябва да се преструктурират кредити за около 1 млрд. лева.
Брюксел настоява още седем други държави членки да въведат правилата от директивите за електроенергията и природния газ от третия енергиен пакет. Според него страните от ЕС трябваше до 3 март 2011 г. да разделят енергийните си активи, така че преносните мрежи да се управляват от независими компании, гарантиращи достъп на доставчиците до капацитета на инфраструктурата. Засега България, Кипър, Испания, Люксембург, Холандия, Румъния и Словакия не са информирали Брюксел за никакви мерки за транспонирането на директивата, а Естония не е внесла информация за промените в газовия си сектор. У нас са приети промените в Закона за енергетиката, в който е транспонирано европейското право, но документът е одобрен само на първо четене от икономическата комисия в парламента. Очакванията на управляващите бяха до края на миналата година законопроектът да бъде приет. Еврокомисията предупреди София през септември 2011 г., че започва наказателната процедура. Ако се стигне до съд в Люксембург, това ще е второто заведено от ЕК дело срещу България в областта на енергетиката. През ноември срещу страната ни бе започната процедура след сигнал на „Овергаз“, че не се осигурява равноправен достъп на доставчици до газовия си пазар.
Междувременно руският премиер Владимир Путин вчера се обяви за създаване на единен енергиен комплекс ЕС - Русия. Това е написал той в седмата си предизборна статия, която излезе във в. „Московски новости“. Тя е посветена главно на външната политика, но в повечето акценти с отправка към интересите на руския бизнес. Трябва да се събере смелост и да се премахне Третият енергопакет, за който лобира ЕК, призовава още Путин.
Директно ще заявя, че Третият енергопакет (за либерализиране на енергийния пазар на ЕС и отделяне на производството и доставката от преносимите системи – бел. ред. ) е насочен да притисне руските компании и той пречи на взаимоизгодните отношения между ЕС и Русия, пише Путин. Като се има предвид растящата нестабилност на алтернативните на Русия енергийни доставчици, този пакет още повече изостря риска за самата европейска енергетика. В разговори с мен много европейски политици осъждат този „пакет“ , твърди премиерът.
За общия енергиен комплекс могат да помогнат строителството на газопроводите „Северен поток“ и „Южен поток“. Според Путин, когато те влязат в действие, Европа ще получава газ, който няма да се влияе от „политически капризи“.
Путин подчертава заинтересоваността на Русия от силен ЕС „такъв, какъвто го виждат например Германия и Франция“. Русия активно се включи в международните мерки за подкрепа на пострадалите от кризата европейски икономики, не изключваме по принцип и възможността да окажем пряка финансова помощ в някои случаи, пише авторът.
В статията открито се критикуват действията на САЩ и НАТО на международната арена и проектът за ПРО. Това потвърждава прогнозите, че след като Путин се върне в Кремъл, ще настъпи ново захлаждане в отношенията на Русия и Запада, отбелязва агенция „Нюзру“.
Путин изразява съмнение в благородните цели на САЩ и НАТО към Арабската пролет и промените в Близкия изток. Той напомня, че в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин руските компании бяха изместени от фирми на страните, обявили се срещу режима. В международните отношения се създава морално правен вакуум, като ред въоръжени конфликти, оправдавани с хуманитарни цели, подриват принципи на държавния суверенитет, добавя авторът.

Прочети цялата новина

Свързани новини: