Европейският съюз и Турция: преговорите изостават, търговията процъфтява

Ако един проект няма краен срок, то проект ли е всъщност? Как наричате един преговорен процес, в който партньорите не могат да обсъждат ключови въпроси? Това е много важен период за стремежа на Турция да се присъедини към Европейския съюз - визия, която става все по-амбициозна. В момент, когато оцеляването на Гърция в еврозоната е поставено под въпрос, изглежда абстрактно да се обсъжда присъединяването на Турция към европейските редици, което някои турци смятат, че няма да се случи, докато са живи, ако въобще се случи. По-належащият въпрос е дали кандидатите трябва, като при всяка поугаснала любовна история, да кажат, че се отказват, или да възобновят искрата. Когато през 2005 г. започнаха присъединителните преговори идеята беше, че турското мюсюлманско население ще обогати континента в културен и икономически план, тъй като Турция желае да се превърне в демокрация от европейски тип, която може да служи за мост между Изтока и Запада. Повече от шест години по-късно съмнения преследват надеждата. Икономическите проблеми показват, че Европа, където скептицизмът към Турция расте, има малко възможности да се разширява, в Турция реформите се забавиха, а правителството се опитва да спечели лидерска роля в Близкия Изток. "Без краен срок, без крайна цел, няма процес", каза Ченгиз Актар, преподавател по политология в университет в Истанбул. "Не може да има проект без край." Актар, който присъства на откриването на информационен център на Европейския съюз в университета миналия петък, заяви, че е "крайно време" да се направи преоценка на стремежа на Турция за членство. Той отхвърли аргумента, че подкрепените от ЕС реформи сами по себе си са достатъчни, сякаш пътуването е толкова добро, колкото и дестинацията. Дискусията изостава до известна степен заради Франция и Германия, които проговориха срещу пълноправното членство на Турция и в които ще има избори съответно през тази и през следващата година. Не се очакват смели инициативи по време на политическите предизборни кампании там. Дори ако тези влиятелни европейски държави изберат правителства, които таят повече симпатии към кандидатурата на Турция, няма признаци за напредък по отношение на дългогодишния спор за държавата членка на ЕС Кипър, в който ръководената от кипърските гърци южна част на острова спазва европейските закони, а Турция подпомага и е окупирала изолираната турска северна част на острова. Новият посланик на ЕС в Турция заяви, че ще бъдат формирани повече съвместни екипи, които да разработят техническата основа за присъединяване към съюза, в случай че се подобрят политическите условия през следващите години. Той спомена обмена на 40 000 студенти между Турция и ЕС през миналата година, както и плана на ЕС да отпусне 800 милиона евро (1,06 милиарда долара) през тази година за европейски проекти за развитие в Турция. "Не си мислете, че нищо не се случва", заяви той на среща с чуждестранни журналисти. Посланикът посочи, още че с пристигането му през януари турските официални представители са го уверили, че са посветени на присъединяването на страната към ЕС и са изразили неодобрението си от това, което определят като европейско противопоставяне. През последното десетилетие Турция се превърна в регионална сила, чиято външна политика продължава да подкрепя, но вече не се определя от нейните съюзници в НАТО. Междувременно Европа сигнализира за умора от разширяването още преди да изпадне в рецесия. "Понастоящем в Брюксел можеш да чуеш малко за разширяването", каза в белгийската столица Синан Улген, председател на изследователски център в Истанбул. "По същество основната тема е икономическата криза." Мнозина разказват историята на провала и потенциала на стремежа на Турция за членство в ЕС, за наследството от османските султани, които се опитваха да модернизират разпокъсаната си империя с европейски идеи, както и за Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на държавата, който се е вдъхновявал от Запада. Половината от главите в преговорите за членство са блокирани. От юни 2010 г. не е отваряна нова глава. Почти половината от турската външна търговия обаче е с Европа, както и около 85 процента от външните директни инвестиции в страната. Някога Турция очакваше с нетърпение годишния доклад на ЕС за напредъка на страната към членство. Интересът обаче намаля. Европейски официални представители изразиха безпокойство за правата на малцинствата, правото на справедлив процес и свободата на словото, а Турция критикува ожесточено използваното вето от страна на кипърските гърци в преговорите, както и френски законопроект, криминализиращ отричането, че масовото избиване на арменци от османските турци е геноцид. "Европа, която се страхува да говори и да дискутира, няма какво да предложи на човечеството", цитира думите на турския министър, отговарящ за Европейския съюз, Егемен Багъш Анадолската агенция. "Европейският съюз обаче, за който ние винаги подчертаваме, че е най-големият мирен проект в историята на човечеството, трябва да бъде по-решителен и либерален." Представителят на организацията Амнести интернешънъл Андрю Гарднър заяви, че стимулираната от ЕС съдебна реформа в Турция е довела до разглеждането на няколко случая на терор в полицейските управления и затворите. Той предупреди обаче за "влошаване на ситуацията с човешките права" в Турция, особено що се отнася до свободата на словото. Той също така посочи отрицателното влияние на изказванията на някои европейски лидери, че Турция може да не бъде приета като пълноправен член, дори ако отговори на изискванията за правата на човека. Суат Киниклиоглу, бивш депутат и директор на базирания в Анкара Център за стратегическа комуникация, обърна внимание на двойнствеността, по отношение процеса на Турция по пътя към ЕС, и предложи два варианта на интерпретация. Първият: "Процесът не се развива в никаква посока и никоя от страните не иска да го приеме. Това ще доведе до бавна смърт". Вторият, предпочитан от него: "Сегашното безизходно положение всъщност не е толкова лошо, тъй като Европа има нужда от време, за да се справи със своите собствени проблеми, а Турция ще продължи да се развива и да се реформира със собственото си темпо. Преговорите могат да бъдат съживени по всяко време, когато двете страни са готови." Улген каза, че се е получил "омагьосан кръг", в който Турция, някога хвалена за програмата си на реформи, губи ентусиазъм за един процес, за който смята, че е несправедлив, а Европа губи лостовете над процеса, за който някои от нейните лидери се колебаят. "В момента сме в застой", каза Улген. Според него Турция и Европейският съюз трябва да решат в крайна сметка какъв вид взаимоотношения искат, защото "ние не можем да продължаваме да се преструваме, че преговорите продължават". По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: