Какво е да си шофьор на линейка в България

02/27/12 22:59
(http://e-vestnik.bg/)

Какво е да си шофьор на линейка в България

Снимка: Булфото

Като деца как си мечтаехме - момичетата да станат лекарки, учителки, продавачки на парфюми и гримове, ние момчетата искахме да станем космонавти, инженери, пилоти, футболисти, но много от нас като видехме линейка, си казвахме ”Аз искам като порасна да карам линейка и да пускам сирената!” Красиво и мило изречени детски думи! Само че днес, когато вече пораснахме и аз работя тази професия, нещата са много различни и разбрах, че не е лесно да бъдеш шофьор на линейка в България!

Чудя се господата от министерството, депутати, дали са се качвали на линейка поне веднъж, знаят ли какво е спешно повикване, имат ли представа какво представлява нашата работа? Биха ли обяснили, не за София, а от един филиал някъде в България, как едно дете например, тежко пострадало при катастрофа, къде да се закара?

Болницата, която се намира в града, е затворена, заради малоумните изисквания, направления, пътеки и др. глупости, объркана система и грешна практика. Другата болница, която е на 30 км, не може да приеме детето, и тя е на път да се закрие. Значи, то трябва да се закара до най-близката областна болница, която е на 80-90км.

Да оставим разговорите по телефоните с центрове, шефове на екипи и др. такива. Родителите гледат как се говори по телефони, вместо по най-бързия начин да се тръгне и детето да се закара където трябва! Екипът е само шофьор и медицинско лице. Знаете ли какво напрежение е за отговорността на тези хора - шофьорът, ако удари в някоя яма по пътищата и спука гума, докато я смени са 15-20 минути. Ако детето през това време умре?

Съдът няма да осъди държавата, че не е асфалтирала пътищата и не е очертана осова линия, което е жизнено важно като караш в мъгли. Няма да глоби или осъди някой индивид, който на второкласен път кара срещу мен на дълги светлини или се е лепнал зад мен и кара със 140 в населено място, за да видя, че колата му е много бърза, вместо да намали, спре и угаси фаровете, като остане на габарит, за да не ми пречи да виждам пътя. Защото те са длъжни да се съобразяват с мен, т. е. с линейката. По-скоро съдът ще осъди шофьора на линейката, защото не е внимавал. Дори не мога да карам на дълги, за да виждам пътя по добре.

И питам аз, през цялото това време, филиалът, който обслужва този голям район, и остава без екип и линейка, какво става, ако има още 2 повиквания спешни, или дори само едно? То няма как да бъде обслужено! Вие, господа, знаете ли какво е да те гледат родителите, да плачат, да пищят, да си скубят косите и да те молят с думите: “Хора, спасете ми детето!”. Знаете ли какво е да гледаш разглобени хора, разбити глави и кръв, знаете ли как се слагат ръкавици и се изражда бебе в линейка, а родилката няма нито една консултация, а ние сме двама - доктор (фелдшер) и аз, един прост шофьор. Едва ли знаете!

Знаете ли как се сваля пациент с инфаркт, инсулт, от 6-ия -7-ия етаж по стълби без асансьор? Знаете ли как се носи пациент който е 100-120 килограма с носилката, в някое село, по 30-40 метра в калта, снега, леда, дъжда? А ние, мокри до кости, и въпреки всичко сме на работа, продължаваме да влизаме в цигански колиби, в най-големите вируси, мръсотия и да търпим да ни псуват, да ни бият и да чупят линейките. И продължаваме да треперим при тръгване на адрес и да не знаем като пристигнем какво ни чака.

В цял свят това е най-ангажираната служба и държавите дават много ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 02/27/12 22:59 http://e-vestnik.bg/14024/shofyor-na-lineyka/