Идва времето за американската данъчна реформа

Независимо от изхода на президентската надпревара в САЩ коварен триумвират ще изправи президента и конгресмените пред редица фискални въпросителни, когато те ще са лишени от реално влияние след изборите или в началото на 2013 г., пише Лорънс Съмърс, бивш финансов министър на САЩ. В тройната комбинация влизат изтичането на въведените от Буш данъчни съкращения, задаващият се нов дебат за тавана на дълга, както и постановеното от Конгреса редуциране на вътрешните държавни разходи. За много наблюдатели основният въпрос на дневен ред са програмите за социални придобивки. Какво да се прави с тях? Раздуването на харчовете по тези пера, обусловено от застаряващото население на САЩ и растящите сметки за здравеопазване, е основният фактор за общото покачване на федералните разходи. Способността на краткосрочните политически промени да повлияват сериозно на картината е по-слаба, отколкото повечето хора предполагат. Негативната тенденция в съотношението между пенсионерите и заетите означава, че сегашните нива на помощите по програмата за социално осигуряване не могат да бъдат запазени без вдигане на данъците. Рано или късно, приходите ще трябва да се повишат или разходите да се съкратят. Експедитивността е за предпочитане, но коригирането на социалните програми при всички положения е неизбежно.
Почти всички подкрепят ограничаването на федералните разходи за здравеопазване, но това може да се окаже по-голямо предизвикателство от очакваното. По-рядко обсъждана в контекста на големите съкращения на дефицита е данъчната реформа. По редица причини 2013 г. би трябвало да бъде годината, когато данъчният кодекс ще бъде основно реформиран. На първо място, САЩ ще трябва да мобилизират по-големи приходи. През 2012 г. федералното правителство ще събере данъчни постъпления, възлизащи на по-малко от 16% от БВП, което е много под средните нива за периода след Втората световна война. Комбинацията от застаряващо население; растящи сметки за здравеопазване; разходи за обслужване на дълга, които ще нараснат неимоверно след нормализирането на лихвените проценти; един все още опасен свят, в който бюджетът за отбрана на американските съюзници намалява въпреки числеността на потенциалните им противници; както и все по-големият процент от населението, който не може да си намери постоянна работа, диктуват раздуване, а не свиване на федералните разходи спрямо БВП в бъдеще.

Ефектът от стимулите

Повишаването на пределните корпоративни ставки или тези за физическите лица над нивата от ерата на Клинтън пораждат сериозни въпроси за ефекта от стимулите и порочното окуражаване на практиките за избягване на данъци. При всички положения вдигането на налозите едва ли ще е политически оправдано. Много по-добра стратегия за набиране на финансов ресурс би се основавала на идеята, възприета от двупартийната комисия на Симпсън и Боулс, според която данъчните разходи са един вид бюджетни разходи и следователно трябва да се понижат, освен ако не може да бъдат оправдани. Второ, сегашната данъчна система очевидно е несправедлива в настоящата ситуация на растящо неравенство. Богатото американско население забогатя още повече при последното поколение, докато доходите на средната класа останаха в застой или дори се понижиха. Има достатъчно поводи за дискусии относно причините за растящото неравенство и степента, в която борбата с него трябва да се превърне в основна цел на държавната политика, както и за вероятния възпиращ ефект на твърде прогресивните данъци.
Някои значително скъпи аспекти от настоящата данъчна система облагодетелстват най-богатите – аспекти, граничещи с безумието. Политическите дебати се концентрираха върху вратичките, които позволяват на някои от най-заможните да трупат десетки милиони долари в освободената от данъци индивидуална пенсионна сметка (IRA), когато на почти всички други е наложено ограничение от вноска от $2000. Може ли наблюдението, че Ирландия, Бермудските острови и Люксембург са три от петте юрисдикции, в които корпоративният сектор на САЩ е натрупал най-много печалби, да ни показва нещо друго освен явно данъчно убежище? Всеки, който се съмнява в това, трябва да се замисли върху факта, че през 2007 г. корпоративните печалби на САЩ в Бермудските острови възлизат на 646% от БВП на Бермуда.
Трето, дори и докато генерира малко приходи и влага много в различни опити за данъчни облекчения, настоящата данъчна система също така успява да натовари изключително много икономическата активност. Облагани с едни от най-високите корпоративни данъци, компаниите са принудени да ръководят делата си така, че да съобщят на държавата за възможно най-ниски печалби, използвайки средства като трансферното ценообразуване, и поощряват по-скоро заемното, отколкото собственото финансиране. Работодатели, които са наясно, че служителите им са изправени пред облагане с високи данъци, предпочитат да им платят под формата на необлагаеми бонуси, отколкото на парични средства. Налаганите високи пределни ставки по данъците на физическите лица, както и значителната разлика в капиталовите печалби подтикват хората да влагат много време и усилия, които трябва да бъдат по-продуктивно използвани, за измисляне на начини как да превърнат обикновения си доход в капиталови печалби.

Уникална възможност

Трудният проблем е как Вашингтон да се подготви за сериозна данъчна реформа, когато в края на 2012 г. и 2013 г. е вероятно да се появи уникална възможност. Улучването на момента е от основно значение, защото както цялата дейност по намаляване на дефицита, така и реформите в разходите трудно ще бъдат придвижени напред, ако на приходите също не се обърне внимание.
Изкушаващо е да кажем, че кандидатите за президентския пост трябва подробно да изложат програмите си за данъчна реформа и да оставят избирателите да изберат. Все пак това няма да се случи. И наистина, колкото повече данъчни проблеми се обсъждат по време на кампанията, толкова повече кандидатите ще обещават неща, които никога няма да направят - обещания, които могат значително да затруднят данъчната реформа.
Ето една алтернатива: лидерите и на двете партии трябва да си поставят за цел данъчна реформа, която да спомогне за растежа, справедливостта и намаляването на дефицита. Те трябва да признаят, че всеки данъчен разход или специално облекчение трябва да се обсъди. Експертите им трябва да предложат голям диапазон от възможности. Съответните комисии на Конгреса трябва да се допитат до експерти с различни гледни точки. И тогава, веднага след изборите, преговорите трябва да започнат. Нищо, което ще бъде направено през следващите четири години, не е по-важно.

Прочети цялата новина

Свързани новини: