Петър Статев, председател на „Клъстeр за информационни и комуникационни технологии“: България не е разпознато място за високотехнологичния бизнес

Петър Статев е завършил Европейския софтуерен институт в Билбао, Испания, специалност „Системи за контрол на качеството в областта на софтуерната индустрия“. Магистър е по телекомуникации. Съосновател и председател на УС на "Клъстер информационни и комуникационни технологии", съосновател на "Български клъстер по телекомуникации", "Български клъстер за микроелектроника и вградени системи", Българската асоциация на бизнес клъстерите. Той е бил също управляващ директор на Sinvent Consulting, управител на Haemimont – Smartcom, както и основател, съсобственик и управител на Procom. Статев е бил и научен сътрудник в Института за радио електроника в София.

- Г-н Статев, фондация “ИКТ клъстeр” организира форума „Националната екосистема за подкрепа на иновации и конкурентоспособност“ в края на миналата седмица. Каква беше целта на форума и какви истини излязоха наяве след него?
- По-голяма част от фирмите в сектор ИКТ са експортно ориентирани, което означава, че даже в условия на криза те демонстрират ръст на бизнеса си. Въпреки това се забелязва един прост факт - най-бързо на глобалните пазари пробиват фирми, които идват от развитите икономики, от страни, където обществото е разпознало иновацията като нещо значимо за неговото развитие. Такива държави харчат публични и частни пари, за да създадат условия за възникване на иновации и впоследствие да се подкрепи тяхната пазарна реализация.
Форумът се организира със съдействието на всички организации на бизнеса от ИКТ сектора: „ИКТ клъстeр“, АСТЕЛ, БАИТ, БАСКОМ, БУА. Всички разпознахме много ясно, че дори и да имаме успех като отделни фирми, нашият голям проблем е, че страната ни не е разпознато място за високотехнологичен бизнес. Вследствие на това, ако на пазара има две фирми с две еднакви оферти, като отиде клиент при тях, той купува от тази фирма, която се е наложила като бранд. Фактът, че България не е разпозната като дестинация за високи технологии и място, където има традиции в иновациите и развитие на технологиите, поражда последствие: когато български фирми продават продукция, те реализират по-ниски цени, отколкото ако бяха брандирани по правилния начин. Дотук отбелязах проблемите пред фирми с установен бизнес, а още по-тежко е за тези, които току-що тръгват. Все още в България няма фондове за рискови инвестиции, които да подкрепят иноваторите и талантливите. За това и на форума, който организирахме, се опитахме да поставим акцент не само върху успеха на отделни фирми, a върху това, че у нас липсва комплексната система от обществени отношения, наречена екосистема за поддържане на иновациите. Тя е нещото, което например позволява една Калифорния или Финландия да бъдат изключително успешни.

- А какво се случва там всъщност?
- Обществото харчи публични и частни пари, така че да създаде максимални условия за реализация на всяка качествена идея, с ясното съзнание за риск. Естествено никой не знае дали продуктът ще е добър или лош, но когато се създадат условията, шансът е много по-висок. Целта на дискусията ни беше да накараме трите основни фактора, които могат да повлияят на средата - администрация, бизнес и наука, да седнат и да формулират текущите проблеми. Да се чуе гледната точка на всички, а след това да могат да се предложат адекватни мерки на държавната администрация, включително законодателни и административни. Така ще бъдем по-ефективни в глобалната битка за конкурентоспособност.

- Много се говори за ефекта на евросредствата. Какви промени трябва да бъдат направени по отношение на оперативните програми, за да се повиши усвояването им?
- Проблемът при усвояването на евросредствата е концептуален. Голямата грешка в дизайна на тези програми е в това, че при нас ударението се поставя върху твърде сложния вход. Бизнесът, а и не само, е поставен пред тежки административни пречки, за да участва в програмите. А след като веднъж се влезе в програмата, контролът е само формален. Това води до неефективно изразходване на средства. В много страни е направено друго, входът е по-лесен, но контролът за изпълнение по същество е много по-засилен. Въпросът е защо нашата администрация бяга от това? Защото тя няма капацитет и експерти да го прави. След като не може да се справи със задачата, нека да прехвърли тази дейност към неправителствените организации и към бизнеса. Много по-лесно ще го направим ние, защото се познаваме всички и няма как да се излъжем. Темпът на аутсорсване от страна на публичната администрация към частния сектор е много нисък и крайно незадоволителен. Ще дам един от любимите си примери за лишените от логика правила, в програмата за подкрепа развитието на клъстeри: клъстeр, в който има 20 охлювъда, могат да вземат пълната помощ за капиталови разходи – 2 милиона, а индустриален клъстeр с над 5 хил. служители, които правят бизнес за над половин милиард евро, изобщо не могат да кандидатстват за капиталови разходи, защото в този клъстeр има под 20 фирми.

- Така да се каже, не се покриват изискванията за брой фирми?
- Да, точно така. Но доколко е смислено всичко това? Тази идея не идва от Европа, тя е принос на нашата публична администрация.

- Едно действащо електронно правителство няма ли да реши тези проблеми? И има ли някакъв напредък в тази насока?
- Електронното правителство би следвало да реши част от тези въпроси. Например, когато стане време да се предават проектни предложения, във вид на кашони хартия с тегло понякога над 45 кг, пред администрацията се извиват опашки, което е анахронизъм през 2012 г. Тъжно е, защото в България има десетки фирми, които могат да предложат електронен портал за кандидатстване. Защо да мога с електронен подпис да управлявам банковата си сметка и плащането на данъци, а да не мога да кандидатствам по проект с него? Естествено че може да се направи и трябва да се свърши, а не просто да изхарчим поредните пари.

- Какво очаквате да се случи в ИТ сектора през 2012 г.? Ще има ли осезаем ръст?
- И миналата година имаше ръст в бранша, по-специално в тази му част на експортно ориентираните фирми. Тази тенденция ще продължи и през 2012 г. ИКТ компаниите преди много време излязоха на свободния пазар. Когато работиш на глобалния пазар и си добър, за тебе има място и ти растеш. Считам, че именно експортно-ориентираните фирми ще продължат да се развиват. Забелязва се тенденция у нас да се аутсорстват все повече дейности във високотехнологичен бизнес като например микроелектрониката. Това е добре, защото са дейности с висока добавена стойности и точно това е битката, която водим.
По-сложно е с компаниите, които са силно зависими от държавни поръчки. Държавата в криза по принцип харчи малко, а през 2012 г. няма да харчи повече. Даже и тогава е важното как и за какво се изразходват средствата.

- България изпитва ли още глад за компютърни специалисти?
- Категорично да. Причините са много – демографската криза, качеството на образованието. Ние искаме пазарът за висококвалифицирани специалисти да се отвори, да се либерализира. Това започва частично да се случва, покрай програмите за научен обмен и големите инвеститори.

- Университетите ни обучават ли качествени кадри? Кога бизнесът започва да се интересува от учащите се?
- Да, университетите правят това в рамките на фундаменталното образование. А бизнесът търси кадри даже и в детската градина. Вече има организирани курсове по програмиране за деца от 4-ти до 7-и клас. Битката за таланти се води от самото начало. Бизнесът няма намерение да чака и започва сам да работи с децата в професионалните гимназии, след това продължава с бакалаврите, с магистрите и докторантските специализации. Това не е правилен подход, защото бизнесът не е най-добрият и систематичен учител. За съжаление държавата се бави с реформата в образователната система и поражда ситуацията, описана по-горе.

- По някакъв начин държавата стимулира връзката между бизнеса и университетите?
- Съществуват много програми, включително и по оперативна програма „Човешки ресурси“. Те обаче са отново натоварени с такова количество административни ограничения и изисквания, че стават почти безсмислени. И пак стигаме до извода, че „пътят към ада е постлан с добри намерения“ и ние сме във фазата на добрите намерения. Имаме пари, но си слагаме толкова много ограничения, че всъщност бизнесът и академията не могат да използват тези средства. Докато някои държави ги използват, за да се развиват, ние ги използваме за поддържане на финансова стабилност.

- Очакват ли се нови инвестиции и през тази година? От кои държави ще дойдат те?
- Инвестиции винаги има и никога няма да спрат. Единствено спекулативните инвестиции в България се прекратиха. Беше модно да се правят спекулативни печалби например в имотния пазар. Тези пари дойдоха, спечелиха някои, други – загубиха, и си заминаха. Сега са останали само сериозните в тези сектори, където страната ни предлага квалифициран персонал и възможности за развитие. Сред големите инвестиции в България след около 5 до 10 години аутсорсингът ще се измести към Азия. Една по една фирмите ще се насочат натам, защото ще бъде по-евтино. Ситуацията тук ще повтори това, което се случва в страни като Ирландия, Чехия и Унгария. Масираният аутсорсинг постепенно се измества към евтините дестинации. Нашата задача е да създадем условия за инвестиции в нови бизнеси с по-висока добавена стойност, за разлика от масирания аутсорсинг, който е с по-ниска такава.

- Какви ще бъдат ползите и вредите за България при приемане на АСТА?
- Не съм готов да коментирам споразумението, защото не съм проучил въпроса в дълбочина. Личното ми мнение е, че АСТА е направена като дизайн да защити големите лейбъл корпорации от Съединените щати. Това даже не е европейски проект. Аз не виждам защо трябва да се грижим само и единствено за техните интереси, а не и за нашите. Не може един и същ продукт да се продава в САЩ по-евтино, отколкото в една страна, която има 10 пъти по-малка покупателна способност на крайния клиент от тяхната. След това ни обвиняват, че сме пирaти. Нека бъдат добри да си променят моделите и да ги съобразят с нивото на развитие на платежоспособност на хората по света. Тогава няма да има толкова много пиратство и нужда от АСТА.

Прочети цялата новина

Свързани новини: