Немощната политика е най-голямата заплаха за господството на САЩ

Теоретиците на американския упадък са се вторачили в главозамайващия икономически растеж на конкуренти от нововъзникващите пазари и най-вече в Китай. Няма съмнение, че това е важен въпрос, но за господстващото положение на САЩ има друга, по-голяма заплаха и това е все по-срамният провал на политическата класа в страната, пише Клайв Крук.
Вашингтон явно не вижда нищо забележително в безспорно латентното състояние на държаната политика през последните няколко месеца, обречено да се запази до януари 2013 г. Разбира се, че страната има нужда от данъчна реформа. Да, изготвяне на бюджет ще й дойде добре или дори план за дългосрочните разходи, който всеки би взел на сериозно. Но това е година на избори. Какво очаквате? Откога всъщност живеете в САЩ?
Нещо, което чужденец като мен наивно си въобразява, е сериозно обсъждане на съответните възможности пред държавната политика. Това също не се случва. Борбата за излъчването на републиканска номинация в президентските избори, която внесе смут в американската политическа класа, дори не е престорено сериозна. На вота през есента страната ще бъде изправена пред избор от огромно значение, каза Рик Санторум. Мит Ромни попита дали САЩ искат да последват европейския модел на социалната държава, или да се придържат към принципите си. Господи, толкова много е заложено на карта.

Фантазиите на фундаменталистите

Този престорен фундаментализъм е начин да се заобиколи обсъждането на реални решения, които не могат да бъдат избегнати. Икономическите платформи на основните републикански съперници са напълно несериозни – прекалено неясни, за да им се даде оценка, и на практика невъзможни, ако означават това, което казват проповядващите ги. Публичните задължения са извън контрол, казват републиканците. Оттук идват и предложенията им за намаляване на данъците, поддържане нивото на социалните придобивки за средната класа и повече инвестиции в националната сигурност. Може да наречете това основополагащ фискален избор или удобна фантазия. В същността си са едно.
В момента демократите са оставили републиканските си съперници да се унищожат взаимно. Идеалната ситуация от гледна точка на либералите. Най-добрите републикански кандидати са извън състезанието. Партията е изкарала на терена група посредствени претенденти (най-меко казано) и чрез безумието на взаимно осигуреното унищожение смалява списъка до един, когото най-малко ненавижда. И така, страна, която с бавни темпове излиза от болезнена рецесия, се радва на дебати за моралния проблем на контрацепцията (можете ли изобщо да повярвате) и конкуренцията, за да се види кой кандидат е „най-безмилостен консерватор.“
Завръщането на демократите в проучванията на общественото мнение е мистерия за мен. Защо е толкова скромно? Републиканците следват сценарий, който никой стратег на демократите, тайно внедрен в кампанията на опозицията, няма да може да подобри, а подкрепата ца президента Барак Обама е все още само около 50%. И все пак, демократите набират сила и очакваната от републиканците победа на изборите все повече им се изплъзва. Засега управляващата партия е достатъчно разумна, за да разбере, че това напълно я удовлетворява.
Това обаче говори за нещо друго, а именно, че умната стратегия е да останеш безмълвен, докато политическите ти съперници се самоунищожават, което не е признак за добра политика. Когато демократите накрая наистина се заловят да обсъждат загубилия кандидат на републиканците, те надали ще успеят да се сдържат да не споменат и първичните избори. Спомнете си доволството на партията, когато Обама изнесе речта си миналата година в Канзас – обръщение, което припомни на страната за какво наистина би трябвало да се борят демократите, колко важни са предстоящите избори и колко съдбовно е решението, което електоратът трябва да вземе.
Това, което искам да знам, е колко още ще вярват хората, които са живели в САЩ, че американските избори ще оправят положението. Разделението на властите, предвидено в конституцията, е изрично включено в нея, за да предотврати концентрацията на властта на едно място. Досега това разделение водеше до впечатляващи резултати. Изглежда сякаш републиканците ще се провалят на президентските избори, но не е много вероятно демократите да постигнат контрол и над двете камари на Конгреса другата година. Тези „решаващи“ избори може нищо да не променят. (Спомняте си колко големи промени донесе 2008 г., когато демократите наистина постигнаха контрол и над двете камари в Конгреса.)
Възхищавам се на конституцията за начина, по който защитава САЩ от безразсъдните машинации на американската политическа класа, но трябва да призная и един неин недостатък. С опитите си да предотврати ужасните резултати от концентрацията на властта в ръцете на която и да било партия на бъдещите политически фундаменталисти, тази система привлича и окуражава именно този фундаментализъм. Изборите във Вашингтон няма да доведат до никакви последствия. В крайна сметка политическите пози са безсмислени – и именно затова продължават да съществуват. Междувременно реалната политика се появява неочаквано чрез сключване на споразумения, които нямат нищо общо с това, което политиците говорят пред избирателите си в своите речи. По тази причина тези политики не подлежат на реална отчетност или на одобрението на гласоподавателите.

Безкрайни препирни за реформи

От това следват други два факта. На първо място са твърде дългите отлагания, докато се разиграва политическата пантомима. Вторият факт е, че е невъзможно да се направят надеждни дългосрочни ангажименти. Фискалните предизвикателства пред Америка са тежки, но лесно може да се преодолеят. Само прочетете доклада на фискалната комисия, ръководена от Алън Симпсън и Ърскин Боулс. Критичните коментари за това, какво трябва да се направи, вече са очевидни – данъчна реформа за разширяване на данъчната база и контрол на социалните придобивки чрез по-висока пенсионна възраст. Но американската политическа класа по-скоро би продължила да дърдори за основните избори, отколкото да се заеме с тези лесни мерки. Докато Вашингтон се препира безкрайно за реформи, които никога няма да направи, фискалните проблеми се задълбочават до точката, в която може да се обърнат срещу икономиката и да я съсипят. Смятам, че Китай е най-малкият проблем на страната.

Прочети цялата новина

Свързани новини: