Евростат: 44.6% са българските деца в риск от бедност за 2009 г.

44.6% са българските деца в риск от бедност и неравностойно положение за 2009 г., заяви днес по време на форум в НС представителят на УНИЦЕФ за България Таня Радочай. Данните изглеждат остарели, но обяснението бе, че цифрите са излезли официално едва преди две седмици, предаде репортер на БГНЕС. По информация от НСИ децата по това време в страната са около 1 300 000. Дискусия днес бе за ролята на парламента за гарантиране правата на децата и подкрепата за уязвимите деца и семейства. Инициативата е на представителството на УНИЦЕФ в България, а съорганизатори на форума са Комисията по труда и социалната политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Напредъкът на България предстои, но не бива да бъдем прекалено самокритично, че нищо не е направено, продължи анализа си Таня Радочай. След кризата у нас нарастват домакинствата с деца, в която нито един техен член не работи, каза тя. В сферата на здравеопазването 36 хил. деца на възраст от 0 г. до 3 г. нямат достъп до личен лекар. Това е причина за тревога, но и за решение, подчерта Радочай. "Загрижени сме, че множество от техните родители нямат информация как да се грижат за тях, особено при храненето им и трябва да се насочим към консултиране в тази дейност", коментира представителят на УНИЦЕФ. Тревожат и данните за детска смъртност. Тук очевидно има две Българии, едната, в която детската смъртност съответства на европейската - под 1% на 1000, но в област Сливен, например, има 27 случая на 1000, уточни Радочай. При анализа се наблюдава сериозен процент на деца, родени с ниско тегло, което говори за не добро здравеопазване при майката и лошо хранене. Другата тенденция с ръст е ранното забременяване и раждания на жени във възрастовата група 15-19 г. Нямаме информация за ражданията на майки под 15 г., които са физически и емоционално незрели за това, заяви Радочай. В сектора образование има вече законов напредък, подчерта представителят на УНИЦЕФ. Знам, че България се гордее с качеството на своето образование, но доста хора не могат да изкарат дори и начално образование, подчерта тя. Затова трябва да се намесим децата да се включат в образователната система и да получат качествени знания, каза Радочай. Общ проблем е съдържанието на образователния материал и качеството на усвояване. Тук има огромно разслоение при учениците. Друг проблем е ранното отпадане от училище, част от данните отразяват и случаите, при които деца напускат страната с родителите си. В ЕС 12.8% от населението между 15 - 24 г. са отпаднали от образователната система и са безработни, за България този процент е 21.8%, заяви Таня Радочай. Напредъкът в България е при деинституционализацията на децата от домовете и настаняването им в семейства. За тези семейства трябва да има достатъчно добри стимули, за да бъдат насърчавани да отглеждат децата в семейна среда. Нашата роля е да бъдем пълноценен партньор и да получим ангажимента на парламента и всички организации тук, за да имаме още по-добри резултати, каза тя. В началото на дискусията председателят на НС Цецка Цачева в писмо до инициаторите, прочетено от председателя на комисията по образование Огнян Стоичков, оцени форума като важен, ценен и стойностен. Щастлива съм, че българския парламент е домакин вече 3-ти път = тази година на широки обществени обсъждания, посветени на грижата за нашите деца, подчертава тя. Правата на детето изискват законодателни мерки и мерки на лидерство, посочи в анализа си пред форума Кирси Мади, заместник - регионален директор на УНИЦЕФ за Централна и Източна Европа и страните от ОНД. Когато говорите от името на децата, гласът ви се чува, а ние като общество трябва да се вслушваме в гласовете на децата и младите хора, продължи тя. Като депутати имате уникалната възможност да изразявате мнението на децата и можете да ги включвате в бюджетната процедура. Вслушването в децата може да доведе до по-добри решения в техен интерес, за да се гарантират техните права и да водят до по-добри политики, подчерта Кирси Мади. "Децата могат още днес да действат като лидери, те са утрешните гласоподаватели и политици. Парламентарният ангажимент е най-добър за постигането на устойчиви резултати в защита на децата", каза тя. Има обаче и проблеми, липсва независим орган, който да наблюдава спазването на правата на детето, забелязва се липсата на правосъдие за деца, което да предотврати лошите практики. Напредъкът е видим при децата, настанени в институции първоначално и преминали в приемна грижа, което се отчита от ЕК ,има значителни европейски средства в подкрепа на тази промяна, заяви Кирси Мади. Важно е също да се укрепи ролята на парламента в уреждането на правата на децата чрез законодателната дейност. Приоритет е ранното детско развитие и предотвратяване на ранното настаняване на децата в институции, отбеляза гостът. Има напредък в България и ние искаме да споделим този опит с други държави, за да се поучат от него, каза тя. Бедността продължава да бъде тежък проблем дори и за страни със средни доходи, което означава, че една част от обществото се развива, а друга изостава, коментира Кирси Мади. Тези неравенства се отразяват на детското развитие , децата плащат най-тежката цена на своето изключване от нормален начин на живот и ползването на услуги, добави тя. Държавата има икономическа полза от социалното включване на децата в универсалните услуги и в образователната система, е нейното мнение. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: