Ерата на Цар-петрол приключва за Русия на Путин

Франс прес

Големите амбиции за Русия, които вече засвидетелства Владимир Путин с оглед завръщането си в Кремъл след президентските избори на 4 март, не са осъществими, ако страната продължава да разчита само на петролната си рента и на доходите от суровините, твърдят анализатори.

Руският премиер, голям фаворит за спечелване на президентския пост, многократно повтори целта си - Русия трябва да стане отново една от петте главни икономики в света до 2020 г. и нейният БВП да нарасне на 35 000 долара на човек от населението. Целта изглежда амбициозна, тъй като през 2010 г. БВП на човек от населението беше 10 440 долара, по данни на Световната банка.

Целта изглежда двойно по-амбициозна, предвид факта, че изправен пред безпрецедентни протести след оспорваната победа на неговата партия “Единна Русия” на парламентарните избори през декември, Путин обеща неотдавна повишение на заплатите на учителите и на лекарите и значителни социални помощи до 2018 г. Центърът за макроикономически изследвания в Сбербанк вече изчисли стойността на тези мерки на 5,10 трилиона рубли (127 милиарда евро).

Путин обяви също безпрецедентна програма за превъоръжаване на страната на стойност 23 трилиона рубли 590 милиарда евро до 2020 г., както и увеличения до 300 процента на заплатите на военнослужещите. Като цяло сметката е астрономическа и обещава, ако мерките наистина се приложат, да наклони сериозно към червено бюджета на страната. Защото Русия не може повече да разчита на черното злато, за да гарантира растежа си, както беше случаят през първите два президентски мандата на Путин между 2000 и 2008 г.

През този период приходите от продажбите на суров петрол се установиха на 1,7 трилиона долара и бяха крайъгълният камък на руското икономическо развитие, припомня Крис Вафер, стратег от банката Тройка Диалог. Тази манна небесна осигури социален мир в страната и повишаване на жизнения стандарт. Но тя не насърчи руските лидери да модернизират и диверсифицират руската икономика въпреки многото призиви на западните финансови институции.

Самият Путин призна неотдавна, че страната страда от системна корупция, от незадоволителен бизнес климат и от неприемлива зависимост от износа на суровини. Така че ерата на цар-петрол приключва сега, посочва Вафер. Защото дори и цената на петрола да остава 100 долара за барел, Русия ще регистрира през 2014 г. бюджетен дефицит заради неизбежното покачване на нейните разходи, предназначени за запазването на социалния мир, прогнозира Иван Чакъров, икономист в Ренесанс Капитал.

А ако цената на суровия петрол падне рязко, президентството на Путин ще бъде застрашено, предупреждава той. Руската власт е вече под натиск. Хората, които излизат на улицата, не хранят вече такова голямо доверие за бъдещето, казва Вафер. Те си дават много повече сметка отпреди, че Русия е уязвима на петролен шок.

В този контекст руските власти нямат друг избор освен да направят страната по-привлекателна за чуждите инвеститори, без които обещанията за модернизация рискуват да останат само празни приказки, съгласни са анализаторите. Процесът по приемане на Москва в Световната търговска организация, започнал в края на 2011 г. след 18 години на трудни преговори, изглежда е и сигналът, че властта си дава сметка за неотложната нужда да отвори малко повече руската икономика, казва Чакъров. Путин ще трябва да направи неща, които вървят срещу собствените му инстинкти, допълва той.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: