Нередностите по европрограмите надхвърлиха 50 млн. лв.

Наложените финансови санкции заради нередности по седемте оперативни програми на ЕС надхвърлиха 50 млн. лв., съобщи министърът по еврофондовете Томислав Дончев пред Mediapool. Потърпевши са основно общините, но има наказани и министерства, областни управи, фирми и неправителствени организации. Най-много са санкциите по оперативна програма “Околна среда” - над 20 млн. лв., като 11 млн. лв. вече са възстановени. Следва програма “Регионално развитие” - 11 млн. лв., от които над половината са възстановени. По Програмата за развитие на селските райони наложените финансови корекции на общините са за над 5.5 млн. лв., а по програма “Човешки ресурси” - близо 15 000 лв. Това показва справка от оперативните програми, предоставена на Mediapool. Непроведени обществени поръчки, нагласени търгове, неправомерни плащания, неизпълнени в пълен обем дейности по проекта, изградени обекти, които не се ползват. Това са основните нарушения, заради които общините търпят санкции при изпълнението на проектите по европейски програми. При 95% от случаите наложените финансови корекции са свързани с нарушения по обществените поръчки, каза министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Наказанията на общините варират в широк диапазон от 9 лв. до 4.5 милиона лева. Размерът на санкцията зависи от тежестта на провинението. Най-голямото налагано наказание към момента достига до 25% от стойността на проекта. Община може да бъде задължена да върне всички пари по даден проект, ако се окаже, че той не се използва по предназначение или пък е сменил собствеността си през следващите 5 години. Такава корекция обаче досега все още не е налагана, казаха от оперативните програми. Финансовите корекции се събират по три начина, като най-използваният към момента метод е чрез прихващане от бъдещи плащания по изпълнявания в момента проект. Другите методи са доброволно възстановяване на сумата и принудително чрез Националната агенция за приходите. Финансови кошмари Финансовите корекции бяха въведени през юли 2010 г. от правителството на ГЕРБ. По времето на управлението на кабинета на Сергей Станишев нямаше такъв механизъм за самоконтрол и ефектът беше спрени пари и загуба на милиони заради допуснати нарушения по предприесъединителните програми ФАР, САПАРД и ИСПА. Причината за въвеждането на методологията на финансовите корекции е, че когато сама открие допуснатите грешки България не губи парите и може след това да ги използва за нови схеми. Обратно – ако Европейската комисия открие нередности, си взима парите. В този смисъл според министър Дончев финансовите корекции не са санкции. Техният размер не е и голям на фона на договорените над 12 млрд. лева. За общините обаче финансовите корекции се превърнаха във финансови кошмари. Причината е, че когато санкцията е за няколко милиона, които се равняват на собствените приходи на общината за година, това стопира капиталовите разходи за следващите няколко години. Отделно общините не могат да се разплащат с изпълнителите по договорите, което може да доведе някои фирми и до фалит. Изминалата 2011 г. мина под знака на детайлен преглед на изпълнявани или приключени договори по европроекти. Така близо 90% от наложените корекции бяха по договори от 2008 – 2009 г. – първите години, в които общините се учеха как да усвояват европейските пари по нови правила. Повечето от установените нарушения са в начина на провеждането на търговете по Закона за обществените поръчки. Масово общините не знаят как да организират такива или не искат да го правят по правилата, показват наблюденията на управляващите органи на оперативните програми. Според министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова това не е умишлено. Нагласени търгове Заради завишени изисквания към участниците в търговете за строителство на пречиствателните станции на Сопот, Троян и Белослав, трите общините бяха наказани с 25% от стойността на договорите. Тръжните правилата са били написани така, че да спечелят определени кандидати, елиминирайки конкуренцията, установи Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Така община Белослав, чийто проект приключи през лятото, вместо 21 млн. лв. получи близо 17 млн. лв. от “Околна среда”. Санкцията за Сопот е 4.5 млн. лв., а на “Троян” - 1.8 млн. лв. Това са най-големите наказания наложени на общини, като причината е, че проектите по програма “Околна среда” се равняват на от два до десет пъти на годишните бюджети на общините, каза министърът на околната среда Нона Караджова. Заради нагласени търгове има наложени санкции от една четвърт от стойността на договорите и по оперативна програма “Регионално развитие”. Там най-големите корекции са при договорите за ремонт на общински пътища. Община Попово отнася санкция от 1.2 млн. лв. заради неправомерно заложени критерии при избора на фирмата за ремонт на пътища. За същото провинение плюс неправомерно отстраняване на участник община Аксаково е глобена с 1 млн. лв. Случайно или не и двата търга са спечелени от търговищката фирма “Пътинжинерингстрой – Т”. Карлово също е заложила дискриминационни условия в тръжната процедура за ремонт на общинските пътища и неоснователно е отстранила участници, но глобата й е 130 хил. лв. Община Дулово пък въобще не е ремонтирала общинските пътища въпреки спечеления проект за 4.8 млн. лв. и сега ще трябва да възстанови получения аванс от 256 хил. лв. Абсолютен рекордьор по брой санкции по “Регионално развитие” е община Бургас – 9 на обща стойност 760 хил. лв. Те са заради заложени дискриминационни условия в почти всички строителни договори. Най-голямото наказание от 416 хил. лв. е заради завишено изискване за оборот за последните 3 години в размер на трикратната прогнозна стойност на поръчката по договора за ремонт на централната градска част на Бургас. Търгът за ремонт на общинските улици пък е бил неоснователно разделен на по-малки поръчки, за което санкцията е 4500 лв. Дискриминационни изисквания има установени още в търгове на общините Неделино, Сливен, Оряхово, Монтана, Радомир, Стара Загора, Червен бряг и т.н. Всички те са по различни схеми на оперативна програма “Регионално развитие”. В много от общинските поръчки се залагат безсмислени условия и се позволяват абсурдни оферти, които ограничават броя на кандидатите. Например наличието на асфалтова база на 40 км от обекта, притежаването на определен вид техника или наемането на определен брой работници от съответната община се определят като дискриминационни условия, каза министър Павлова. Зад някои търгове определено прозират предпочитанията на кметовете към определени фирми. При други случаи поради липса на опит местната власт просто се е възползвала от метода copy – paste, като е преписвала някаква методология за оценка на кандидатите от подобни поръчки, показват наблюденията на управляващите органи на “Регионално развитие” и “Околна среда”. Съд до дупка Когато правиш нещо за първи път винаги има неща, които не знаеш или не си успял да предвидиш, коментираха кметове пред Mediapool. “Нормално е да има грешки, само който не работи не греши. Необходимо е въпросът да се реши на институционално ниво”, коментира кметът на Пазарджик Тодор Попов, председател на сдружението на общините. Община Пазарджик също е санкционирана, като кмета така и не е успял да разбере каква точно им е грешката. Кметът на Попово Людмил Веселинов, който имат доста спечелени европроекти и съответно наложени корекции, заподозря субективизъм и политически причини при налагането на санкциите. Прегледът на наказаните общини обаче не показва такава тенденция. Една от най-провинилите се общини е Бургас, където кметът е от ГЕРБ. Според Димитър Николов пропуските при обществените поръчки се дължат на липсата на достатъчно подготвен административен капацитет. “Не намирам нищо притеснително в наложените корекции на община Бургас, ще си търсим правата по съдебен път”, каза Николов пред Mediapool. Кметовете на Попово, Троян и Пазарджик също заявиха, че ще обжалват или вече са завели съдебни дела срещу наложените санкции. Поне петилетка за устойчивост на проектите Устойчивостта на проектите е друго важно изискване, което трябва да се спазва, за да няма нови финансови санкции. Това означава в следващите пет години след завършването на проекта той да работи по предназначение, както и да не е сменил междувременно собствеността си. Освен това в случай на поява на дефект през 5-годишния период, той трябва да бъде своевременно отстранен. Ако това не се случи, следват финансови корекции. Редица проекти, изпълнени по оперативна програма “Регионално развитие”, вече показаха такива дефекти и естествено бяха наказани. На Варна беше наложена санкция от 216 хил. лв. заради зейнали дупки по общинските пътища, свързващи града със североизточните райони на общината. Проектът беше на стойност 4.7 млн. лв. и приключи в края на 2009 г. Изпълнител на строителните дейности беше варненската компания “Пътища и мостове”. Община Златарица пък отнесе корекция от 37 760 лв. заради некачествен ремонт на средното си училище и детска градина. Целият проект беше на стойност 755 хил. лв. Най-показателен е случаят с община Кирково, която направи ремонт на плувния басейн в училището още преди две години, но проверка установи, че съоръжението не се ползва заради високи разходи. Първоначално Кирково беше заплашено да възстанови цялата инвестирана сума от 840 хил. лв., но последно му се размина със санкция от 58 хил. лв. Община Кирково е пример за това как не трябва общините да надценяват възможностите си, коментираха от програма “Регионално развитие”. Община Златоград пък въобще не успя да довърши започнат проект за енергоефективни мерки в три училища за близо един милион лева. Причината беше, че избраният изпълнител междувременно фалира. Така за общината остана задължението да възстанови аванса от 200 хил. лв., който с лихивите вече достига 264 хил. лв. Без амнистия за грешките Кметове на общини поискаха отговорността за наложените финансови корекции да се подели между управляващия орган на програмата и общината. Не може да ме наказват за обществена поръчка, която е била предварително съгласувана с управляващия орган и той е казал, че документацията е изрядна, а после открива грешки, посочи Людмил Веселинов, кмет на Попово. В момента тежестта върху финансовите корекции пада само върху общините, което не е справедливо, подкрепи го и кметицата на Троян Донка Михайлова. Тя попита министър Дончев какво е виждането на управляващите по този въпрос. Отговорността е на този, който възлага, отговори й министърът по еврофондовете. Той допълни, че миналата година е бил изработен механизъм за частично компенсиране на общините. За целта се предвиждало създаването на компенсационен фонд. Документът е внесен в Министерството на финансите още през лятото на 2011 г. “Чакаме финалното становище”, каза Дончев. В същото време обаче финансовият министър Симеон Дянков нееднократно се е обявявал срещу предложението на Дончев. Аргументите му бяха, че така се нарушава финансовата дисциплина и в бъдеще кметове ще продължат да правят нередности. Добрата новина е, че кметовете са си взели поука и се стараят да не повтарят направените вече грешки. В последно време се наблюдава тенденцията санкциите да са значително по-малко като брой и стойност, каза министър Дончев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: