Европейските перспективи пред Западните Балкани

Европейският съюз даде официално на Сърбия статут на държава кандидат за членство в блока в знак на признание за продължилите повече от десетилетие демократични промени в страната след свалянето на Слободан Милошевич. Корупцията, слабият икономически растеж и последиците от разпадането на Югославия през 90-те години продължават да се отразяват на държавите от Западните Балкани и на стремежа им да се присъединят към ЕС. Следва кратък обзор на европейската перспектива на всяка държава от региона:

АЛБАНИЯ

Комунистическият строй в Албания рухна през 1991 г. Държавата, която има население от три милиона души, се присъедини към НАТО през 2009 г. Напредъкът по пътя към ЕС обаче бе осуетен от опасения във връзка с демокрацията, организираната престъпност и корупцията в страната.
Албания подаде молба за получаване на статут на държава кандидат за членство в ЕС през април 2009 г., но два пъти получи отказ, последно през октомври миналата година, заради слабости във функционирането на нейните демократични институции, включително парламент и съдебна система. Албания се присъедини към списъка с държави, които се радват на безвизов режим с шенгенската зона през 2010 г.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

Босна и Херцеговина все още не е подала молба за членство в ЕС. След войната в Босна в периода 1992 г. - 1995 г. страната е разделена на два автономни региона, които са под наблюдението и контрола на международна мирна мисия и мироопазващи сили под ръководството на ЕС.
Напредъкът на Босна е слаб вследствие на противопоставянето на трите общности в държавата - сърби, хървати и мюсюлмани, на които им трябваха 16 месеца, за да се споразумеят за централно правителство след произведените през октомври 2010 г. избори.

Безвизовите пътувания в шенгенското пространство започнаха през 2010 г., но реформите са забавени заради противоположните мнения за бъдещето на държавата. Новото правителство казва, че се надява да подаде молба за членство в ЕС през юли.

ХЪРВАТИЯ

На 1 юли 2013 г. Хърватия трябва да стане втората бивша югославска република, присъединила се към ЕС, след Словения. Държавата с 4,3-милионно население се отдели от Югославия с война в периода 1991 г. - 1992 г. Тя приключи присъединителните преговори с блока миналата година, след като задълбочи борбата срещу организираната престъпност и корупцията и постигна напредък в териториалния спор с държавата членка на ЕС Словения.

Остават опасенията във връзка с корупцията и хърватската икономика. Вследствие на тези въпроси консервативното правителство изгуби избори през декември миналата година, при което на власт дойде лявата коалиция, която обеща болезнени реформи за възстановяване на икономиката.

КОСОВО

Косово се надява да се присъедини към ЕС, но това се очаква да бъде дълъг процес. Страната, която има 1,7 милиона население, обяви независимост от Сърбия през 2008 г., но от 27-те държави членки на блока само 22 страни признават новата държава. Повече от десетилетие след бомбардировките на НАТО над Сърбия и изтеглянето на сръбските сили от областта Косово продължава да бъде под наблюдението на мироопазващите сили на НАТО (КейФОР), а от 2008 г. и от полицейската и юридическа мисия на ЕС (ЕУЛЕКС).

Организираната престъпност, масовата корупция и продължаващото напрежение между албанското мнозинство и сръбското малцинство възпрепятстват инвеститорите и забавят развитието на страната. Косовското правителство трябва да разшири властта си в Северно Косово, където доминират сърбите и което продължава да функционира като част от сръбската държава.

МАКЕДОНИЯ

Македония е кандидат за членство и в НАТО, и в ЕС, но напредъкът в тези процеси е заложник на дългогодишния спор за името с южния съсед на страната - Гърция. Атина се противопоставя на използването на името “Македония”, защото според нея то предявява териториални претенции спрямо гръцката северна провинция със същото име. Продължаващите под егидата на ООН почти две десетилетия преговори до момента не доведоха до споразумение.

Македонското правителство ...

Свързани новини: