По пътищата на времето

03/04/12 09:27
(http://radiomilena.com/)

По пътищата на времето

Празниците са пролука във времето, отварят се врати към други пространства, към отминали епохи. И поема душата към тях; светли пътища отвеждат към миналото. Трети март – част от това минало и днес. Освобождението и ние – потомците. Ден, в който свеждаме в преклонение глави, ден за размисъл и за положено върху паметна плоча цвете. За тях – загиналите, героите, истинските българи.
За тях си спомняме в навечерието на празника и ние, учениците и учителите от СОУ „ Иван Вазов”. Отминава празникът, остава равносметката. Доколко изречените слова докосват ; как стиховете, изпълнени от ученици, пренасят в онази страшна епоха на падение и величие; какво научават децата от презентациите, как ги докосват думите поздравления на гостите и техните учители … Притихнали са децата, нещо дълбоко в тях е заговорило, зашептял е гласът на българското, който казва кой си и откъде идваш. Какви са били онези славни българи, дедите ни, дето са имали куража да пожелаят свободата. Да я сънуват и да изгорят в пламъка на едно красиво безумие. Лудостта на жертвоготовните. Въпроси, въпроси … На екрана се сменят картина след картина, става някак страшно ,толкова героизъм и колко леко се докосва до душите. Може би това е истинският смисъл на празника. Да извървиш пътищата на времето и по тях да звучи бунтовната песен, да прогаря душата, да видиш сълзи в очите … Тогава и цветето, което дланта полага върху паметника, носи душа. За да стопли студения камък и да разкаже как потомците са извървели пътя от своето училище до паметната плоча; от настоящето, към миналото; от делника до празника Трети март. По пътищата на времето се градят и другите – тези на свободата. Свободата да бъдеш българин . И в едноминутното мълчание да кажеш много, да го прошепнеш в душата си.
Пролука във времето са празниците. И когато делникът отново е във владенията си, разбираш, че в навечерието на празника всички не просто сме спазили традицията, а сме открехнали вратите към една отминала епоха. И днешна. Вечна. Както е вечен духът български. А той се ражда по пътищата на времето. Там, където цветето, положено от детската ръка, стопля студения камък. С една сълза.