Потенциално погрешната данъчна логика на американския Конгрес

Подкрепата на президента Барак Обама и лидерите на Демократическата и Републиканската партия за по-ниски ставки по корпоративното данъчно облагане прави напълно реалистично въвеждането на изменения идната година, отбелязва Дейвид Кей Джонстън. Остава да бъдат уточнени някои детайли като размера на съкращението, кои практики за избягване на налозите да се забранят и дали да се даде на производителите дисконтирана ставка.
Ако корпоративният данък бъде смъкнат, трябва ли бремето върху дивидентите и дългосрочния капиталов прираст да бъдат увеличено? Този проблем бе поставен несъзнателно на дневен ред от Американския предприемачески институт (AEI). Като част от кампанията си в подкрепа на по-ниския корпоративен данък водещата независима организация защити миналия месец идеята, че работниците, а не инвеститорите, понасят тежестта на този налог. С подобна линия обаче институтът подкопа аргумента си за данъчни облекчения за инвеститорите. Така дебатът се измества към по-сериозно облагане на печалбите и дивидентите и по-благосклонно облагане върху трудовите възнаграждения.

Постоянни спорове

Ще разгледаме тази идея по-нататък, но първо нека поразсъждаваме кой поема тежестта на корпоративния данък. Дали това са собствениците на голяма компания чрез по-ниска възвращаемост на инвестициите си, или пък работниците, получавайки по-ниски заплати? Въпросът е обект на постоянни спорове между икономистите.
Мнозина мислят, че корпорациите компенсират загубите от налога чрез поставяне на по-високи цени за потребителите. В това има истина, що се отнася до монополните компании, като електроразпределителните дружества, чиито цени са определяни от правителството. Но твърдението не важи за пазар с работещ механизъм на конкуренция.
Идеята, че собствениците понасят данъчната тежест, бе приета, след като икономистът Арнолд Харбергер написа през 1962 г. книга, която бързо стана класика. Изучавал съм труда му в повече от един предмет по икономика в края на 60-те и през средата на 70-те години на миналия век.
По това време САЩ доминираха в производствения сектор, което бе следствие от опустошените икономики на Япония и Европа след Втората световна война. Докато глобалното производство нарастваше, Харбергер, който преподаваше в Чикаго, направи теорията си по-прецизна. В следващите си книги той твърди, че корпоративният данък обременява собствениците в затворената икономика, но в глобалната, където капиталът се движи свободно, тежестта пада върху работниците, които не са толкова лесно подвижни.

Вредата за средната класа

Апарна Матур, икономист от AEI, коментира този случай в новия брой на онлайн списанието на организацията в статия, наречена „Как данъчното облагане на богатите вреди на средната класа“. „Служителите носят голяма част от товара“ на данъка върху корпоративния приход, пише Матур. Тя твърди, че половината или дори повече от разходите се понасят от служителите, а защо не и целите разходи. Гледната й точка, към която AEI насочи вниманието ми по време на дебата за съкращаване на корпоративния данък, се дължи на изследване, направено между 2006 г. и 2010 г. от Матур и Кевин Хасет, директор на отдел „Изследвания на икономическата политика“ към AEI. В последното си изследване те разглеждат официални данни за заплатите в производствения сектор в 65 държави. Заключението им е, че по-високият данък върху корпоративния приход води до понижение на заплатите. Матур отбелязва, че ако се изчерпят капиталовите акции, тъй като данъчното облагане насърчава новите инвестиции да се пренасочват към страни с по-ниски данъци, резултатите може да доведат до понижение на заплатите. В това заключение тя и Хасет се облягат на икономическа теория, датираща поне от времето на Адам Смит.
На пръв поглед аргументът на AEI предлага служителите да се присъединят към призивите на Конгреса за съкращаване на данъчните ставки върху корпоративните приходи. Но ако това твърдение е правилно, то тогава служителите трябва да призовават също така и за съкращения на данъците върху собствените си доходи и за прекратяване на понижените данъчни ставки върху дивидентите и капиталовите печалби. Причината е следната: инвеститорите често се оплакват, че облагат печалбите им два пъти – веднъж чрез данъка върху корпоративния приход и втори път чрез данъците върху дивидентите и капиталовите печалби. Но ако аргументът на AEI е правилен, а именно, че служителите носят товара на данъчното облагане на корпоративния приход, то тогава оплакванията на инвеститорите, че ги облагат двойно, са лъжа. Според твърдението на AEI именно работниците са тези, които се облагат два пъти – първо чрез по-ниските си заплати поради корпоративния данък и после чрез данъците върху заплатите им, колкото и ниски да са те.

Двойно облагане на печалбите

Двойното облагане на печалбите на инвеститорите беше използвано, за да се оправдае съкращението на данъците върху капиталовите печалби през 1997 г. по времето на президента Бил Клинтън и през 2003 г. при мандата на Джордж Бум, който включи и дивидентите. Без двойното данъчно облагане на корпоративните печалби това оправдание просто се изпарява. Сега служителите могат да използват аргументите на AEI, за да подкрепят собствените си доводи за по-високи заплати и по-ниски данъци. Оставям този въпрос на Матур от AEI, която призна, че е разумно да заключим, че двойното данъчно облагане пада върху служителите. Но според нея понижаването на данъците върху служителите няма да насърчи инвестициите. Нека сериозно обсъдим това, преди Конгресът отново да промени данъка върху корпоративния приход, за да не получат повече облекчения тези, които не ги заслужават, за сметка на тези, които наистина ги заслужават.

Прочети цялата новина

Свързани новини: