Скок във вечността

С премиерата на "100 хайку" легендарния японски поет Мацуо Башо в нов превод на стиховете му  на български език директно от японски се открива и новата поредица "Световни поети" на издателство "Изток-Запад". Преводач е небезизвестният японст Братислав Иванов, който е направилл и елегантната представителна селекция на творчеството на емблематичния хайку поет. 

Премиарата на книгата е предвидена за 7 март (сряда) от 18:00 ч. в книжарница Хеликон на бул. "Цар Освободител" 4. В официалното представяне ще вземат участие освен преводача и издателя
На събитието ще присъстват Братислав Иванов, Румен Леонидов и Едвин Сугарев, които ще представят поредицата и книгата.



Мацуо Башо е псевдоним на Матцуо Мунефуза (1644 -1694) всепризнат за един от най-великите първомайстори на хайку. Башо бил самурай на младини, но след 1666г. се посвещава на   поезията.От 1667 г. след като напуска службата си вероятно се премества да живее във Фукагава при Едо (днес Токио) при приятеля си Sugiyama Sampu. Тук той започва да пише хайку и да се задълбочава в поезията. След това учи при Kitamura Kigin (1624–1705). Заема пост в държавната слуоба от 1672 г. Животът му на чиновник обаче не му се отдава и става учител по поезия.



През 1680 г. той дава уроци на 20 ученика. Тяхните най-добри стихове са издадени Tōsei-montei Dokugin-Nijukasen. Един от неговите основни уроци бил:
 
"Научете правилата добре, а после ги забавете. Идете при бора, ако искате да научите нещо за бора, при бамбука, ако искате да научите нещо за бамбука. Така ще се освободите от непрекъснатото съсредоточаване в собствените си субективни преживявания… Вашата поезия се ражда сама, когато сте станали едно с обекта.“

Неговите ученици му построяват първата му колиба от японски бананови стъбла (芭蕉庵, bashō-an), откъдето идва неговият поетичен псевдоним. Въпреки успеха си Башо се чуства самотен и започва с Цен-медитация. През 1680-те Башо се ръководи от философията на бузистката школа Дзен като в резултат на това в своето творчество полага принципа на „озарение“. През 1682 г. изгаря колибата му. Следващата година майка му умира.





Учениците му построяват втора колиба. През 1684 г. неговият ученик Takarai Kikaku издава антологията Minashiguri (虚栗). През зимата същата година Башо започва първата си , от четири, обиколка, зтаеща до 1685 г. През 1692 г. му постряват третата Башо-колиба, където се заключва и пише известното днес произведение „Kritische Kommentare einer Herbstnacht“. През 1694 г. се издава „Ein Sack voll Holzkohle“ и Башо започва друга дълга лятна обиколка. Тежко заболял той умира на 28 ноември в Осака.

 През 1806 г. Башьо е обявен от императора за Божество на летящите звуци (Hion myojin), а по повод стогодишнината от рождението му той е честван като божество в шинтоистките храмове.

Структурата на неговите хайку отразява простотата, аскезата и въпросите на собствения му отшелнически и  медитативен живот. Щом почувствал пресита от света и жажда за усамотение поетът се оттеглал в своя "башо-ан" - колиба направена от бананови листа, оттук и неговия псевдоним. 

Повлиян от Дзен будизма, Башо влага мистични нишки в сърцевината на своята поезия и пресъздава универсални теми чрез прости природни образи - от луната по жътва до бълхите в колибата му. Той е считан за един от най-великите японски поети заради неговата чувствителност и проницателност, най-известен е със своята книга Narrow Road to the Interior (Oku-no-hosomichi).

Ето няколко негови произведения:

Старо езеро.
Жаба скача —
звук на вода.

Летни треви -
останки от имперските мечти
на велики войници.

Гърнето се пропуква-
лежа буден
в ледената нощ.

Светкавица -
вик на чапла
пронизва тишината.

Пътят на болестта -
над пресъхнали полета
бродят сънища.

Жив изяден от
въшки и бълхи - сега конят стои
там където пиках през нощта.

Покрай пътя
цъфтят диви рози
в устата на моя кон - също.

Дори онзи стар кон
трябва се види
в тази снежна утрин.

Върху бялата главичка на мака
лежи откъснато крило на пеперуда
- скъп спомен.

Пчелата изпълзява
от дълбините на божура
и отлита неохотно.

Изминала дълги пътища,
замръзнала на седлото,
моята сянка пълзи до мен.

Вик на планински фазан 
изпълва със сладък копнеж
по мама и татко.

Малко жълто цвете -
дълго и нежно стебло,
превито под росните капки.

Първият новогодишен сняг -
ах, под него леко се навеждат
цветовете на жълти нарциси.

В топлия пролетен дъжд
покарват малки зелени листенца
от семето на патладжана.

О, чуруликащи цвъркачи!
Успяхте да нацвъкате
моята оризова питка на чардака.

За онези, които казват
че са уморени от деца,
няма цветя.

Нищо в песента на цикадите
не напомня,
че те ще умрат.

И кучето бездомно ли е мокро
от есенния дъжд?
Скимти нощта.

Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.
 
Полумесец осветява
мъгливата земя.
Елдата цъфти.
 
Сух клон.
Гарван.
Есенна вечер.
 
Давам на ветрилото
вятъра от Фуджи.
Ето сувенир от Едо.
 
Безлунна нощ.
А бурята прегръща
хилядолетното дърво.

Под зимното слънце
язди на коня
мойта премръзнала сянка.
 
В мъглата на разсъмване
отеква
камбанен звън.
 
Нова година.
Спомням си
една тъжна есенна вечер.
 
Камбаните стихват.
Еква нощта
дъхът на цветята.

Зазорява се.
През мъглата сутрин
гласът на камбаната.
 
Едва се чуват
в обора комарите.
Есенен вятър.

Прочети цялата новина

Свързани новини: