Българите масово против шистовия газ и АСТА

Българите са слабо запознати с технологиите, по които се търси и проучва за шистов газ, както и с текстовете на спорното споразумение за борба с фалшифицирането АСТА, но въпреки това са масови техни противници. Разединено са обаче позициите им по въпроса със сътрудниците на Държавна сигурност в църквата. Това сочи проучване на "Алфа Рисърч" за общественото мнение по актуални проблеми, направено сред 1015 души между 22 и 29 февруари и оповестено в понеделник. Въведената от парламента през януари забрана за прилагане на технологииге за проучване за шистов газ на територията на страната е силно одобрявана от хората. 65% от запитаните са против добива на шистов газ срещу 21%, които подкрепят подобно начинание. Основен аргумент срещу разработването на находища за шистов газ е технологията за добив. Всъщото време обаче мнозинството от българите признават, че са слабо запознати или напълно незапознати с нея, което лесно подхранва притесненията за отрицателното й въздействие върху околната среда. Делът на противниците на АСТА в българското общество доминира силно над привържениците - 47% срещу 4%. Сред най-яростните му противници се открояват естествено интернет потребителите (70%), но сред тях са има и хора, които най-активно посещават културни събития на живо - млади, високо образовани, с високи доходи. Техните потребителски практики се характеризират едновременно с купуване на културни продукти и ползване на безплатно съдържание в интернет. Затова и позицията на дружествата за защита на авторски права остава нечута за мнозинството (61%), или среща последователен отпор от малкото запознати с нея (20%). Около 2/3 от българските граждани оценяват процеса на изработване и подписване на AСTA като непрозрачен. 49 на сто признават, че не са запознати какво съдържа споразумението. До голяма степен това се дължи на спецификата на проблема, който засяга регулирането на взаимоотношения, с които хората не са наясно, но виждат заплаха в крайния резултат, отбелязват социолозите. Хората свързват AСTA предимно със задължението да плащат за информацията (31%), която ползват в интернет, и с опита за защита на авторските права на музикални, филмови и други творби в интернет (27%). Тезата за репресивен характер на заложените в споразумението мерки се споделя от около една четвърт от българите - 23% го свързват с опит да се преследват потребители, ползващи пиратско съдържание, по 16% - с блокиране на сайтове с пиратско съдържание и с тотално следене и ограничаване на свободата в интернет. Отварянето на досиетата и оповестяване на агентурното минало на висшия духовен клир събира доста противоречиви мнения. 36% "не харесват" фактите, но и не намират за толкова важна изнесената информация, а 33% директно заявяват, че новината не ги е трогнала изобщо. Седемнадесет процента от запитаните са "дълбоко възмутени". Нищо по въпроса не са чули 14 процента. Сред хората, описващи себе си като "дълбоко вярващи", сериозното разочарование и възмущение е два пъти по-често срещано от средното, но дори и тук то не надвишава една трета (36%). По подобен начин мнението как трябва да постъпят сътрудниците на ДС в клира е поляризирано. Малко над една четвърт са за подаване на оставки, друга четвърт – за покаяние и извинение без оставки, докато всеки втори или няма мнение по въпроса, или не очаква въпросните свещеници да правят каквото и да било. И сред "дълбоко вярващите" няма особено единодушие. Например 42% от тях са "за" оставки, а други 26% - поне "за покаяние и извинение". Едва 19% от тези хора обаче са склонни на най-важната, "личната санкция" - да откажат отслужване на важен за семейството ритуал от свещеник, за когото знаят, че е бил агент на ДС. Два пъти повече (34%) биха "преглътнали" миналото му, ако познават и вярват на този човек. Въпреки че като цяло разкриването на досиетата не е засегнало дълбоко и лично нито 13-те процента българи, деклариращи, че са "дълбоко вярващи", нито двете трети, които се определят като "вярващи без спазване на канона", общата равносметка за православната църква е негативна – само 19% й имат пълно доверие, 56% са между доверието и недоверието, а 23% изобщо не й се доверяват, сочи изследването.

Прочети цялата новина

Свързани новини: