Здравният министър бездействал за скъпите лекарствата от месеци

Уволненият зам.-министър на здравеопазването Гергана Павлова и Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) твърдят, че здравният министър Стефан Константинов е знаел от месеци за проблема с по-високите цени на лекарствата и въпреки това не е предприел нищо. Така те уличават в лъжа Константинов, който през миналата седмица заяви, че “сега разбира“ за по-високите цени, на които касата е плащала прехвърлените й от МЗ лекарства и веднага е предприел действия. През миналата седмица стана ясно, че след местенето на лекарства от здравното министерство към НЗОК, цените на някои медикаменти са скочили два, три и дори пет пъти. Павлова твърди в интервю за Zdrave.net, че е информирала министъра за проблемите с цените на лекарствата в доклад, написан през август месец. През септември Константинов се е подписал, че се е запознал със съдържанието на документа. Павлова твърди, че преди това многократно е поставяла проблема пред него. “Към днешна дата оставам с впечатление, че той не разбира нито темата, нито значението й. Като негов заместник, аз не мога да го прескоча във вземането на решенията. Написах му доклад, но нищо не последва. Не ми е разпореждал никакви допълнителни действия“, коментира тя. От НЗОК пък твърдят, че са информирали Константинов през май. Писмото на вече бившия управител на касата Нели Нешева е съпроводено със сравнителна таблица за по-високите цени, които касата плаща спрямо търговете, провеждани от здравното министерство. От изнесените до момента данни става ясно, че обществените средства за лекарства са харчени за лекарства на неоправдано високи цени, от което полза са имали не една, а редица фармацевтични компании, а големият губещ са били данъкоплатцитие и редовно внасялите си здравни вноски. Резултат на несвършена работа Разликата в цените идва от това, че НЗОК плаща стойността на отпуснатите лекарства според цените в позитивния лекарствен списък, които би трябвало да са най-ниските възможни от осем европейски страни. На търговете, провеждани от здравното министерство, обаче са били договаряни много по-ниски цени през 2010 година, основно за генерични продукти, които се произвеждат от много фармацевтични компании и конкуренцията е голяма. Павлова обяснява пред Zdrave. net , че според нормативната уредба фирмите всяка година трябва декларират актуални цени за позитивния лекарствен списък, но това не се случва на практика. “Ние идентифицирахме този проблем. При над 70% от продуктите, които МЗ купуваше по реда на Наредба 34, по-ниската цена спрямо позитивния списък се получаваше, защото към датата на търга се проверяват актуалните най-ниски цени“, обяснява Павлова. Заради това през 2010 г. е била въведена служебна пререгистрация на цени в позитивната листа. Т.е. експертите от Комисията по цени периодично сравняват тарифите в другите държави и ако фирмата е пропуснала да ги актуализира у нас, това се прави автоматично. “И през май, и през юни уведомих министъра, че служебната проверка и регистрация на цените изостава и предложихме увеличение първо на броя експерти, после и на техническите лица, подпомагащи комисията, за да приключи процесът своевременно“, посочва Павлова. “Многократно обяснявах на министъра, че има непроменени цени, т.е. по-високи, и че ако служебната пререгистрация се направи, ще паднат цените на лекарствата, заплащани с публични средства“, твърди тя. Сравнителни цени Павлова твърди, че в доклада, който е изпратила на министъра, има извадка от цените на болничните търгове за онкологични лекарства. Направен е анализ на лекарства, които формират 80% от разхода на министерството през 2010. Проверени са 34 продукта като при 16 от тях цената, постигната в търговете на болниците, е по-ниска или еднаква с тази на МЗ, но при 18 медикамента цената е по-висока. В доклада се посочва, че няма връзка между това дали болницата е голяма или малка по отношение на договорните цени. Дори някои онкологични центрове и малки болници в страната са постигнали по-добри цени, отколкото има в университетски болници, където обемите на поръчаните количества са по-големи. “Това го пише в доклада до министъра. Той не поиска проверка, за да види откъде идват парадоксите“, твърди Павлова. “Докладът засягаше болничните търгове за онкологични лекарства, но закъснялата пререгистрация се отнася и за цените на касата. Министърът знаеше през цялото време – както че има разлика в цените от търговете в МЗ и тези в Позитивен лист, така и за предвидените нови механизми за намаляване на тази разлика, така и за етапа, на който те се прилагат. Уведомяван е многократно и по повод периодични сигнали в медиите, и по повод на парламентарни питания, и с доклада от август, касаещ комисията по цените, и през септември също е информиран с конкретни цифри. Нищо не е разпоредено впоследствие. Факт е, че това не доведе до недостиг на средства в бюджета на министерството или на НЗОК, но също е факт, че той беше информиран и не предприе нищо“, коментира Павлова. Тя посочи, че при прехвърлянето на лекарства от МЗ към НЗОК е било очаквано някои продукти да са с по-високи цени. Павлова коментира, че последващи стъпки за намаление на цените на лекарствата трябва да се разпишат така, че това да не доведе до изтегляне на лекарства без алтернатива от пазара и да се получат гаранции от компаниите, че няма да предприемат мерки за изтегляне на продукти от реимбурсния лист. Павлова отрече да е станала съветник на финансовия министър Симеон Дянков след нейното освобождаване. И НЗОК писали за проблема на Константинов, но без резултат От НЗОК също съобщиха, че са информирали министъра за по-високите цени, които им се налага да плащат, след като от март миналата година поеха разходите за хормонална терапия на онкоболни и трансплантирани пациенти. На 20 май 2011 година бившият управител на НЗОК Нели Нешева изпраща писмо до министъра на здравеопазването, съпроводено със сравнителна таблица за по-високите цени, които касата се налага да заплаща към този момент, поради това, че няма законодателна възможност да договаря отстъпки. Дори и след появилата се със закъснение наредба, регламентираща въпроса, НЗОК може да договаря отстъпки само за лекарства, които се заплащат 100 % от фонда и са без аналог, а не всичките. Още през февруари 2011 година от касата са поискали да могат да договарят отстъпки за всички лекарства, но настояването им не е било отразено в крайния вариант. След среща на Константинов с представителите на фармацевтичните компании през миналата седмица стана ясно, че тепърва ще се мисли за това как да бъдат договаряни отстъпки за всички лекарства, плащани от НЗОК. Той дори обяви, че наредбата на министерство, която регламентира отстъпките ще бъде променена. Въпреки че са били наясно с проблема нито Павлова, нито НЗОК досега са представяли тези проблеми на общественото внимание. На въпрос защо не е изнесла тази информация в публичното пространство по-рано Павлова заявява: “Информирала съм здравния министър, аз съм била негов заместник. Той следва да прецени колко е приоритетен казусът, да предприема ли нещо и какво - нещата са в неговите ръце. В работата си винаги съм спазвала йерархията“.

Прочети цялата новина

Свързани новини: