Спасителната операция на ЕЦБ бе необходимо зло

Спасяване може да не е четирибуквена дума, но значителен брой от вълната спасителни операции на банки и правителства през последните няколко години носи такива имена. Например програмите TARP и TALF, използвани за стабилизиране на американската банкова система след фалита на Lehman Brothers. Или създадената от ЕЦБ програма за дългосрочно финансиране LTRO, по която тригодишни заеми за общо 1 трлн. евро бяха отпуснати на европейските банки при изключително ниската лихва от 1%.

Пристрастяването не се лекува с нова доза

Пазарите и банките бяха извън себе си от радост в отговор на така щедро раздаваната ликвидност. Лихвите по облигациите на Италия и Испания паднаха, защото банките им успяха да заемат евтини пари от ЕЦБ и да ги вложат с печалба в закупуване на правителствен дълг. Подобно на другите четирибуквени спасителни фондове LTRO също беше критикуван. Повечето от критиките бяха вариации на тезата, че пристрастяването към заемно финансиране не се лекува с инжектиране на нова доза.
Една от бедите е, че сега ще отслабне натискът върху европейските правителства за реформа на трудовото законодателство и справянето с други наболели икономически проблеми. Другият негатив е, че банките може да отложат прилагането на мерки, като възстановяване на капиталовите буфери и набирането на дългосрочно финансиране на пазара, които да им позволят отново да си стъпят на краката.
На всичкото отгоре незаслужилите банки ще имат възможност да натрупат значителни печалби на гърба на евтините пари от ЕЦБ, които в крайна сметка могат да отидат за тлъсти възнаграждения на служителите. Малка утеха е изявлението на британските Barclays и HSBC, че няма да позволят бонусите да бъдат раздувани по този начин. Междувременно ЕЦБ може да претърпи загуби, ако търговките банки – бенефициенти по програмата й, не успеят да върнат парите и ако представената допълнителна гаранция се окаже недостатъчна за покриване на загубите. Не забравяйте също, че това е операция само за три години. Може да настъпи друга криза, когато на банките се наложи да намерят 1 трлн. евро, за да се издължат на ЕЦБ през 2015 г.

Дълъг списък с провинения

Списъкът с провинения е дълъг, но LTRO беше необходимо зло. Спомнете си как в началото на декември еврозоната беше обхваната от паника. Ако не беше спасителната схема, щеше да настъпи жесток кредитен крънч, който да завлече икономиката в по-дълбока от сегашната рецесия. Големи страни като Италия и Испания щяха лесно да бъдат изолирани от пазарите и да повлекат със себе краха на единната валута.
ЕЦБ бе изправена пред проблема „твърде големи да фалират“, в разрешаването на който не можеше да си позволи да се провали. Въздържането от намеса в системата щеше да доведе до катастрофа, а спасяването привидно възнаграждава неразумно поведение. Можем да поспорим върху детайлите. Трябваше ли заемите наистина да са толкова евтини? Но централната банка направи рационален избор. Приоритетът сега е да ограничим неблагоприятните странични ефекти.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги започна срещата на върха на европейските лидери в миналата седмица с това, че тригодишната парична инжекция няма да се повтори. По думите му тя просто е спечелила време на еврозоната и е от основно значение за това, структурните реформи да бъдат въведени възможно най-скоро.

Реформи само при безизходица

Да се надяваме, че тази лекция ще е достатъчна, но страните рядко се заемат с реформи, освен ако не са в безизходица. Вземете за пример Италия. Министър-председателят Марио Монти имаше забележително начало с прокарването на пенсионни реформи и либерализирането на услугите, откакто пое поста от Силвио Берлускони. Има обаче още какво да се свърши: освобождаване на пазара на труда, приватизиране на активи, закърпване на публичните разходи и борба с укриването на данъци. Колко ли ще му е лесно да реализира всичко това сега, когато десетгодишните разходи по заемите на Италия са под 5%?
Подобен въпрос би могъл да бъде зададен и на Испания, където програмата за реформи на Мариано Рахой е в началото си. Междувременно Франция, която досега успява да избегне кризата, няма да е притисната да се заеме с дълбоко вкоренените си проблеми на пазара на труда и пенсионните фондове. Социалистът Франсоа Оланд, който вероятно ще стане следващият президент на страната, със сигурност няма да действа по идеологически подбуди.

Да се устои на лобирането за отлагане

Но новият европейски фискален пакт няма ли да реши въпроса? За съжаление не. Искането на строги икономически мерки в действителност беше компенсация за спасителния пакет на ЕЦБ. Но това условие беше погрешно. Балансирането на бюджета не е същото като структурната реформа. Изнудването е единственият начин да се накара Европа да поеме по последния път, както и предупреждението, че няма да има повече спасителни фондове.
Що се отнася до банките, те разполагат с повече средства за смекчаване на вредите, нанесени от LTRO. Все пак правителствата, ЕЦБ и регулаторните органи имат правото да им казват какво да правят. Най-важните промени – които изискват от тях да изграждат по-солидни капиталови резерви и да разчитат по-малко на краткосрочното финансиране – вече са започнати. Основното е да се устои на лобирането за отлагане и променяне на тези правила.
Евентуалното преразглеждане на разхлабения данъчен режим на сектора е достатъчно обоснован, особено ако възнагражденията си останат високи. Политиците са се съсредоточили най-много върху облагането с данъци на финансовите транзакции, така наречения данък „Тобин“. Но по-добра алтернатива на това би било въвеждането на глобалния банков данък или данък върху финансовата дейност (FAT). Повечето страни не са въвели ДДС в банкирането. FAT, с който ще се облагат печалбите и възнагражденията, ще бъде нещо подобно. Трибуквеният данък може да е част от решението на четирибуквената спасителна програма.

Прочети цялата новина

Свързани новини: