Човекът. Реката

Идеята

Концепцията на проекта „Човекът. Реката.“ търси своеобразната симбиоза на изобразителното изкуство с историята и митовете на рака Дунав. Проектът се стреми да преодолее житейските и идеологически разлики и се надява да обедини отдалечени страни с различни култури. Художници от държавите на Дунавското поречие, от извора до устието, са поканени да увековечат върху платното на картината усещанията си за царствената река. В това си намерение инициаторите на изложбата се доверяват на естетическата и познавателна стабилност на картината: живописта е изразното средство а картината „белег на живота“. Присъствието на човека е ключов момент в изложбената сбирка. В резултат имаме уникалната гледна точка на млади творци към реката и нейните хора. Тя винаги е индивидуална, съзвучна на вътрешния свят на съответния автор, но заедно с това носи и белезите на представената страна. По този начин изкуството се превръща в катализатор на обществени взаимовръзки и добросъседски отношения.

Куратори, артисти и творби

Експозицията е обърната към млади художници от дунавските страни, които получават чрез този проект ново поле за международна изява и възможност за творчески обмен. Подборът им е осъществен от критици или художници от дунавските държави. Така всяка страна лансира по двама художника, които представят генерацията на 30/40 годишните от най-силната им страна и при условие че последните проявяват интерес да обвържат работата си с темата на изложбата „Човекът. Реката.“

Човекът и реката биват тематизирани и в преносен смисъл. Самата река Дунав и заедно с това силата и поезията на природата стават част от съдържанието на работите на Павол Стручка и Йозеф Срна от Словакия и Даниел Зиглох от Германия. И тримата художници се концентрират върху чистия пейзаж, показват го обезлюден и свободен от свидетелствата на културна намеса. Авторите освобождават по този начин представите си за Дунава от времеви връзки и предават с голяма художествена деликатност специфични настроения. Художникът от Южна Германия Зиглох озаглавява работата си „Пейзаж от Обермархтал”, част от Баден-Вюртемберг. Въпреки това тук не става дума за натуралистично изображение. Художникът работи със средствата на фотографията, развива визията си през компютъра, като чрез наслагване на стотици снимки едновременно постига усещане за есенцията на мястото.

Вторият значителен кръг от мотиви е свързан с представянето на човека и връзката му с реката. Зилке Мате от Германия, Богдан Матиас и Козмин Паулеску от Румъния и Мая Вукойе от Австрия изхождат от едно реалистично изобразяване, чийто изказ се подсилва от отчуждението. Нилбар Гюреш от Австрия, Бодо Рот от Германия и Елена Трайкович от Сърбия поставят от своя страна човешката фигура в емблематична функция. Вътрешното виждане определя творчеството на всеки автор. Реалност и фантазия могат по тази логика да се трансформират в собствена изобразителна сплав. Често пъти използването на

материали, непривични за живопис подсилват нейното излъчване. При сюрреалистичните творби на Франциска Дегендорфер от Федералната република, Ференц Гнандт от Унгария и Биляна Стаменич от Сърбия това са  „ready made“ елементи. Силно абстрактни остават композициите на Зита Байор от Унгария и Деля Чаушева от България. Концептуални подбуди ръководят от друга страна Зоран Павелич и Ана Петрович. Двамата хърватски творци отразяват в работите си „ситуацията“ както подобава на артисти, а на света те гледат като на система за производство на изкуство.

Колкото и различни да са тези 18 художника по произход и лични послания толкова многообразни са техните образни езици. „Живописта на крайдунавските страни“ показва широк спектър от съдържателни и технически възможности. Така основната идея се развива в многобройни образни фасети. Художниците от това поколение се занимават с личния и политически контекст около човека, с общността, съседството, миграцията както и с извън-времевите измерения на природата, с реката и водата като пра-елемент. Младите творци развиват фантастични асоциативни представи, митове и даже много повече от това.

 

Допълнителна информация:

 

Пътуващата изложба

Паралелно с характеристиките на изложбата, изложени по-горе се взимат под внимание и местата за нейното показване. Това са определени „спирки” по поречието на Дунав.Тази идея всъщност е интегрална част от възгледа за социализация на творбите. Местата на показване трябва да припомнят общата ни европейска история. Творбите се превръщат в посредници, които характеризират река Дунав като обединяващ народите „дар” от природата, като също така правят възможно осъществяването на различни погледи към нея.

Партньори в проекта

Министерство за наука, изследвания и изкуство на провинция Баден – Фюртенберг

Фондация Баден-Вюртенберг

Дунавско бюро Улм/Нов Улм

Дунавски централен музей

Каталог

Към изложбата е издаден богато илюстрован и многоезичен каталог от 154 страници и 64 цветни илюстрации. Каталогът представя творбите и авторите от изложбата, а също така документира и проекта „Човекът. Реката.“

Ръководители на проекта

Мартин Рил, Сванти Фолкман

Куратори

Проф. Божидар Бояджиев, НХА, София, България

Д-р Силвия Айблмайер, Виена, Австрия

Проф. Владимир Фрелих, Художествена академия, Осиек, Хърватска

Райнхард Фриц, Мюнхен, Германия

Роман Попелар, Братислава, Словакия

Д-р Явор Рашайски, отдел „Култура”, Вршац, Сърбия

Д-р Бригите Райнхард, Улм, Баден-Вюртемберг

Проф. Мартин Рил, Дунавски централен музей, Улм, Германия

Д-р Петер Шомоди, Художествена академия Печ, Унгария

материали, непривични за живопис подсилват нейното излъчване. При сюрреалистичните творби на Франциска Дегендорфер от Федералната република, Ференц Гнандт от Унгария и Биляна Стаменич от Сърбия това са  „ready made“ елементи. Силно абстрактни остават композициите на Зита Байор от Унгария и Деля Чаушева от България. Концептуални подбуди ръководят от друга страна Зоран Павелич и Ана Петрович. Двамата хърватски творци отразяват в работите си „ситуацията“ както подобава на артисти, а на света те гледат като на система за производство на изкуство.

Колкото и различни да са тези 18 художника по произход и лични послания толкова многообразни са техните образни езици. „Живописта на крайдунавските страни“ показва широк спектър от съдържателни и технически възможности. Така основната идея се развива в многобройни образни фасети. Художниците от това поколение се занимават с личния и политически контекст около човека, с общността, съседството, миграцията както и с извън-времевите измерения на природата, с реката и водата като пра-елемент. Младите творци развиват фантастични асоциативни представи, митове и даже много повече от това.

 

Допълнителна информация:

 

Пътуващата изложба

Паралелно с характеристиките на изложбата, изложени по-горе се взимат под внимание и местата за нейното показване. Това са определени „спирки” по поречието на Дунав.Тази идея всъщност е интегрална част от възгледа за социализация на творбите. Местата на показване трябва да припомнят общата ни европейска история. Творбите се превръщат в посредници, които характеризират река Дунав като обединяващ народите „дар” от природата, като също така правят възможно осъществяването на различни погледи към нея.

Партньори в проекта

Министерство за наука, изследвания и изкуство на провинция Баден – Фюртенберг

Фондация Баден-Вюртенберг

Дунавско бюро Улм/Нов Улм

Дунавски централен музей

Каталог

Към изложбата е издаден богато илюстрован и многоезичен каталог от 154 страници и 64 цветни илюстрации. Каталогът представя творбите и авторите от изложбата, а също така документира и проекта „Човекът. Реката.“

Ръководители на проекта

Мартин Рил, Сванти Фолкман

Куратори

Проф. Божидар Бояджиев, НХА, София, България

Д-р Силвия Айблмайер, Виена, Австрия

Проф. Владимир Фрелих, Художествена академия, Осиек, Хърватска

Райнхард Фриц, Мюнхен, Германия

Роман Попелар, Братислава, Словакия

Д-р Явор Рашайски, отдел „Култура”, Вршац, Сърбия

Д-р Бригите Райнхард, Улм, Баден-Вюртемберг

Проф. Мартин Рил, Дунавски централен музей, Улм, Германия

Д-р Петер Шомоди, Художествена академия Печ, Унгария

Проф. Йон Щендл, Художествена академия Букурещ, Румъния

Д-р Сванти Фолкман, Дунавски централен музей, Улм, Германия

Художници

Франциска Дегендорфер, Баден-Вюртемберг, Германия

Даниел Зиглох, Баден-Вюртемберг, Германия

Зилке Мате, Бавария, Германия

Бодо Рот, Бавария, Германия

Нилбар Гюреш, Австрия

Мая Вукойе, Австрия

Йозеф Срна, Словакия

Павол Стручка, Словакия

Зита Байор, Унгария

Ференц Гнандт, Унгария

Зоран Павелич, Хърватска

Ана Петрович, Хърватска

Биляна Стаменич, Сърбия

Йелена Трайкович, Сърбия

Деля Чаушева, България

Свилена Колева, България

Богдан Матейаш, Румъния

Козмин Паулеску, Румъния

 

Изложбена концепция

Мартин Рил, Сванти Фолкман

 

Спирки на изложбата

Германия, Вилинген-Швенинген           13 октомври-25 ноември 2011

Румъния,Тулча                                        25 януари-20 февруари 2012

България, София                                    13 март-30 март 2012

Сърбия, Нови Сад                                   април-май 2012

Хърватска, Осиек                                    юни-юли 2012

Унгария, Печ                                            септември-октомври 2012

Словакия, Братислава                            ноември-декември 2012

Австрия, Занкт Пьолтен                          януари-февруари 2013

Германия, Инголщадт                             март-април 2013

Германия, Улм                                         юни-август 2013

 

 

 

За контакти:

Национална художествена академия

Диди Спасова

Тел: 02/ 988 59 00, Моб: 0882 51 51 14

e-mail: pr@nha-bg.org

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: