Япония - една година след ядреното бедствие

ДПА

Зимният студ прониква през металните панели и тънките стени на приличащия на контейнер дом на Теичи Секидзава, но той не включва отоплението.

То е твърде скъпо за работещия на непълен работен ден мъж, евакуиран след ядрената злополука миналата година в Североизточна Япония. Той все още живее във временно жилище и едва ли някога ще може да се върне у дома.

Въпреки това 55-годишният мъж се смята за късметлия. Той е работел в атомната електроцентрала “Фукушима-1″, но договорът му изтекъл ден преди злополуката там на 11 март, която беше най-тежката след катастрофата в Чернобил през 1986 г.

“Извадих късмет”, каза Секидзава, който сега живее в селище от 180 временни жилища, изградени на паркинг във Фукушима, столицата на едноименната префектура.

Той е един от над 80-те хиляди човека, живели близо до атомната централа и евакуирани заради изтичането на радиоактивност след земетресението, разтърсило централата и предизвикало цунами, което я наводни и доведе до разтопяване в три от шестте й ядрени реактора.

Стотици хиляди хора по крайбрежието останаха без дом, работа и препитание в резултат на бедствието. Над 320 000 души все още живеят като Секидзава във фургони, а мнозина се оплакват, че правителството се бави да ги компенсира и да им намери постоянен подслон.

“Възстановителните дейности на градските власти са напълно хаотични”, каза доброволецът Кен Хорикава, който се занимава с оцелели хора в тежко пострадалия крайбрежен град Ишиномаки в префектура Мияги.

Той обвини властите, че нямат цялостен план и не са запознати с нуждите на оцелелите и с трудностите на живота във временни жилища.

Първоначалните усилия бяха насочени към спасяването на човешки живот и осигуряването на основни продукти за оцелелите, но сега има нужда от помощ, която не е от материален характер: да се окаже морална подкрепа на хора, които все още са във временни подслони.

“Ние посещаваме възрастните хора, изслушваме ги, предаваме писма от цяла Япония и раздаваме ориз”, каза Хорикава.

Много от оцелелите все още не са се възстановили от своето премеждие, заяви той. Освен това властите не са взели предвид предшестващите социални обстоятелства и връзки, когато са ги премествали.

“Всичко стана на случаен принцип”, каза Хорикава, посочвайки възрастни хора, които вече нямат връзка със съседите, които са познавали някога, и сега са самотни. Те не могат да спят спокойно и са напрегнати, заяви той.

Секидзава знае, че миналото си е отишло в много отношения. Старият му дом се намира на 10 км от централата “Фукушима-1″ в район, който все още е силно радиоактивен. “Знам, че не мога да се върна там”, каза той в своето тясно жилище.

Близостта на дома му до централата показва какво доверие е имал някога в атомната промишленост. Той започнал работа в отрасъла на ядрената енергетика, когато бил на 30 години, и призна, че е бил доволен, като е печелил добри пари, местейки се из Япония от една централа в друга през последните 25 години.

След злополуката той отново се е захванал с работа, като се занимава с обеззаразяване от радиация, но каза, че не възнамерява да работи отново в атомна централа. Той планира да започне този месец работа на пълен работен ден в завод.

“Трябва да използваме нови източници на енергия в бъдеще”, каза Секидзава, като отхвърли официалните уверения за ядрената безопасност.

Новото жилище на неженения Секидзава може да е скромно, но по думите му то е значително по-добро от временния подслон, в който е живял през месеците непосредствено след бедствието.

“То е чудесно в ...

Свързани новини: