Отвъд победата на Путин

03/09/12 22:31
(http://e-vestnik.bg/)

Отвъд победата на Путин

в. Вашингтон пост

Владимир Путин обявява победата си със сълзи на очи. По-късно той обясни, че сълзите били от вятъра. Снимка: ридус

Когато се провеждат демократични избори, обикновено ние журналистите следваме някои основни принципи при отразяването им. Анализираме кандидатите и техните възгледи. Публикуваме резултатите от отразяващи общественото мнение социологически проучвания. След това обсъждаме вота - кой спечели, кой загуби и защо.

Начинът на отразяване на дирижирани избори като провелите се миналата неделя в Русия задължително е различен. Възгледите на кандидатите са без значение; общественото мнение не предизвиква почти никакъв интерес.
Безинтересни са и въпросите кой спечели и кой загуби, тъй като всички, дори и онези, на които им е платено да твърдят друго, знаят, че резултатът е бил предопределен. Преди няколко седмици разговарях с руския посланик в една европейска столица. Попитах го кой ще е следващият президент на неговата страна. “Нямам представа”, каза той. И после, трябва да му се признае, се засмя.

В действителност това, което има значение при дирижираните избори, не е вотът, а самото му дирижиране. Колко убедителна е била пропагандата? Доколко властите са се справили успешно с несъгласните? В крайна сметка целта на дирижираните избори не е да избереш победител, а да затвърдиш легитимността на нелегитимен режим.

Според тези критерии проведеният в края на миналата седмица вот в Русия донякъде беше успешен. Както изглежда всъщност са гласували милиони хора - около 64 процента според вероятно преувеличената официална статистика, въпреки че и хора отвън съобщават за “висока'’ избирателна активност. Това е голямо постижение за втория президентски режим на Путин: факт, който показва, че доста руснаци все още вярват, донякъде, че участието им има значение, дори и резултатът да е предизвестен.

Режимът спечели и някои преимущества, като не разду победата си твърде много. Ако Владимир Путин беше постъпил като беларуския президент Александър Лукашенко, който твърдеше, че е спечелил с крайно недостоверните 80 процента през 2010 г., той щеше да изглежда смешно.

Както си и беше, в 64-те процента, за които Путин претендираше, има съвсем малко истина - независими наблюдатели смятат, че истинският му резултат се движи около 50 процента - но поне той призна, че някои други хора може да са получили гласове, придавайки на цялото упражнение някаква привидна почтеност.

Решението на Путин да остане толерантен към няколкото масови протеста в Москва, поне преди изборния ден, също беше успешно. В дните преди вота на телевизионните екрани по света не се появиха трупове или окървавени демонстранти и затова и нямаше шумни осъждания от страна на Запада, които можеше и да отекнат в Русия.

Всъщност демонстрациите в столицата не се разпространиха кой знае колко много в страната - за това помогна студеното време - и следователно опозиционното движение би могло справедливо да се отхвърли като изолиран градски феномен.

Но имаше и някои основни грешки. Речта на Путин след победата му беше именно такава. Преди дори гласуването да беше приключило в руския Далечен изток, той се провъзгласи за победител, използвайки емоционален език, който е типичен за речи след края на дълга война.

Той осъди “опитите за унищожение на руската държавност и за узурпиране властта”, и изглеждаше сякаш плаче, когато каза на поддръжниците “Обещах ви, че ще спечелим. Спечелихме. Слава на Русия!”

По-късно говорителят му заяви, че вятърът бил виновен за многото сълзи, но вредата вече беше нанесена: щом току-що си спечелил избори, в които не си имал никакви истински опоненти - всички други кандидати бяха одобрени от режима - и ако стотици хора са съобщили за масови изборни измами, не би трябвало да надценяваш моралната значимост на победата си.

Това разбира се е трудна задача. От една страна авторитарен лидер, който е победил в дирижиран вот трябва да ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/09/12 22:31 http://e-vestnik.bg/14148/otvad-pobedata-na-putin/