Задава се нов ценови ураган

Лавината на високите цени отново е на път да се събуди. Освен яйцата, предстои да поскъпне и хлябът с над 10% заради повишаването на цените на суровините, горивата и електроенергията. Зърнопроизводителите също твърдят, че има ръст на разходите им за торове и обработка на почвата средно с около 20%, което води и до поскъпване на пшеницата, поясни председателят на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Мариана Кукушева пред „Дарик“.
Виждаме какво се случва с горивата и със съобщението, направено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за ново покачване на цената на тока и газа, мисля, че пазарът трудно ще поеме и 10 % поскъпване, каза тя. Разходите са се увеличили и за зърнопроизводителите, обясни заместник-председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов. По отношение на торовете - перо, което формира 25-30 % от разходите, имаме нарастване с 20-25 %. Другото основно перо - растителната защита, увеличението е между пет и десет процента, каза той. Христов допълни, че средната цена на зърното е около 350-360 лева за тон. При така увеличените разходи за производство, вероятно цената на зърното би трябвало да нарасне на около 400 лева за тон, прогнозира производителят.
Междувременно производители алармираха, че ще следят строго вноса на евтини полски яйца, защото имат съмнения, че те ще бъдат от законни ферми. Както е известно миналата седмица министърът на земеделието и хрените Мирослав Найденов обеща да намали цените у нас с внос на яйца от Полша. Българските производители смятат, че ако от Полша влязат по-евтини яйца, това означава, че те ще бъдат от незаконни ферми, защото в момента и полските, и българските яйца са с високи цени заради инвестициите, които бяха направени във фермите, за да бъдат кокошките щастливи.

---

За българската индустрия 10% по-скъп ток, в комбинация с 8% по-скъп газ, не е плавно увеличение, а клони към шоково

---

Това ще се отрази на цените на продукцията и така тя ще изгуби от най-конкурентното си предимство, което я задържа на пазарите в чужбина, твърди Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Велев посочи, че през тази година индустрията ще разчита силно на 200 млн. евро от Оперативна програма „Конкурентоспособност“, за да повиши енергийната си ефективност. Бизнесът е наясно, че цените на енергията ще се вдигат, но това трябва да става плавно и без кръстосано субсидиране за домакинствата за сметка на индустрията, която тъкмо започна да се доближава към предкризисните си нива на работа. Целият проблем идва от там, че нашата икономика е най-енергоемката в ЕС. За единица продукция ние изразходваме над два пъти повече енергия, по съпоставими цени от средното за ЕС равнище. Така че това увеличение ще се отрази на икономиката и на себестойността на продукцията. Според него благодарение на относително по-ниската себестойност на продукцията, българската индустрия успява да удържи позициите си на пазарите в чужбина. Трябва да се има предвид и фактът, че у нас енергията е най-евтина в ЕС. Ние си даваме сметка, че това не може да остане така завинаги и че цената постепенно  ще се увеличава с течение на времето, докато стигне средно европейско равнище. За това способстват много фактори - зелената енергия, покупката на сертификати за СО2,  въвеждане на нови мощности в експлоатация. Важното е обаче това повишение да става достатъчно плавно, за да може икономиката да се адаптира към него, коментира председателят на АИКБ.
Тази година, през първото полугодие, очакваме 200 млн. евро по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, които предлагат възможности за подобряване на енергийната ефективност. Важно е предприятията активно да се поинтересуват и да се включат с проекти. При нас и загубите при преноса на електроенергия са над средно европейските, което също способства за увеличаване на цената. Ние нееднократно предлагаме за монополните доставчици на обществени услуги, в това число и енергетиката, да важат правила за разкриване на информацията, както при компаниите, листнати на борсата. Тоест да има прозрачност за техните финансови отчети, които да се представят на тримесечия, да се оповестява информация за сделки между свързани лица. Това ще повиши доверието в регулаторните органи, твърди Велев.

Прочети цялата новина

Свързани новини: