“Зелена химия” в бившата световна столица на азбеста

Франс прес

Символът е силен. Изследователски център, специализиран в “зелената химия”, е разположен в административната сграда на бивша канадска мина - знак за диверсификацията на икономиката на някогашната световна столица на азбеста.

“Започнахме двама приятели в помещение с две бюра, без компютър”, шегува се Давид Бертиом, 36-годишният шеф на “Олеотек”, изследователски институт за разработване на промишлени продукти на базата на растително масло и животински мазнини, вместо на базата на петролни деривати.

Центърът, създаден преди десетина години в местен колеж, после се премести в просторните помещения на гърба на бившата азбестова мина Тетфърд Майнс, единият от двата канадски града заедно с Азбестос, които някога просперираха благодарение на добива на тази спорна суровина, забранена в Европа от 2005 г.

От 25 години индустрията на азбеста - канцерогенен продукт, използван в строителството заради устойчивостта на топлината и на огъня - е в упадък. Това принуди властите на Тетфърд Майнс, град с 25 700 жители на 240 км източно от Монреал, да адаптират своя икономически модел.

“Мислихме по въпроса и си казахме: Освен азбеста, какво може да се развие тук?”, казва Бертиом, чийто изследователски център от тогава “роди” първата си фирма - “Инолтек”.

Производство, транспортни фирми, туристически проекти, инвестиции в енергията на вятъра, търговия с нови продукти и услуги, изследователски център - диверсификацията на икономиката на този град, в който някога имаше само един промишлен отрасъл и който беше осеян с кратери и огромни купища минни отпадъци, покрити със сняг, успя да си пробие път.

“За 20 години работните места, създадени в града, са с 1000 повече от закритите”, казва Люк Бертолд, кметът на града, в който минималната заплата беше една от най-високите в Канада през 70-те години, защото рисковата миньорска професия беше добре платена.

“Всички, които работеха в минния сектор, имаха някаква професионална подготовка - механик, заварчик или за тенекеджия. Това беше добра основа за създаване на нови предприятия, защото имаше специализирана работна ръка”, пояснява Люк Ремияр, председател на местната агенция за икономическо развитие.

Няма статистически данни за нивото на безработицата в града, но в окръг Шодиер-Апаланш, в който се намира е Тетфърд Майнс, тя е 5,7 процента според Квебекския статистически институт. “Ние се вписваме много добре в средното ниво на безработицата на окръга”, казва Ремияр.

За първи път от 130 години Канада не произвежда азбест. Мината “Джефри” в Азбестос сега е затворена, но би могла скоро да получи гаранции за заеми от 58 милиона долара от квебекското правителство, които ще й позволят да поднови дейността си през пролетта.

Фирмата “Лаб Криозотил” затвори след свличане през октомври мината си “Азбестово езеро” близо до Тетфърд Майнс, обяви несъстоятелност неотдавна и сега търси нов инвеститор, който да поднови дейностите й.

Въпреки успеха на диверсификацията на икономиката, властите на Тетфърд Майнс упорито държат да се даде нов тласък на мината “Азбестово езеро”, в която работеха 350 души. “Да замениш 350 работни места с малки и средни предприятия отнема време. По-лесно с цел съхранение на нашата икономика наистина ще бъде да запазим минните дейности”, подчертава кметът.

“Нямам чудодейна рецепта. От пет години се опитваме да намерим голяма компания, за да създадем 350-400 работни места тук, но такива компании не се намират на всяка крачка”, казва той.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: