03/18/12 22:01
(http://e-vestnik.bg/)

Сърджан Драгоевич: Половин милион хомофоби от региона гледаха “Парад”

Сръбският режисьор направи филм (смехо)психотерапия за средния хомофоб

Сърджан Драгоевич. Снимка: авторката

Сърджан Драгоевич гостува на 16-ия Международен София Филм Фест, за да представи най-новата си продукция – „Парад”. Един прострелян питбул и една бъдеща сватба срещат сръбски гангстер и неговата любима с двойка гейове – ветеринарен лекар и сватбен агент. В опитите да бъде организиран поредният гей парад в Белград два противоположни свята се сблъскват, за да покажат, че „ненасилствената комуникация” е възможна, а толерантността е въпрос на личен избор.

Едва ли има български киноман, който да не е гледал поне един филм на сръбския режисьор Сърджан Драгоевич - „Не сме ангели”, „Хубаво село хубаво гори”, „Рани”, „Свети Георги убива змея”. Роден през 1963 г. в Белград, той завършва клинична психология, а после и телевизионна режисура. Първият му филм – „Не сме ангели” (1992 г.) се превръща в касов хит в тогавашна Югославия. Освен режисьор, сценарист и продуцент, той е и поет с три издадени книги.

С голяма доза черен хумор филмите на Сърджан Драгоевич пресъздават балканската действителност, съчетавайки трагичното с комичното, обикновените житейски истории с необикновената гледна точка към света. Военни престъпници с нежни сърца, тийнейджъри, които мечтаят за гангстерски живот, дами с буен нрав – героите са многопластови, забавни и винаги автентични.

- Как една обикновена история се превръща във филм, който може едновременно да те разсмее и да те разплаче? Има ли рецепта?

- Не мисля, че има рецепта. Аз се опитвам да използвам опита си като клиничен психолог и психотерапевт, за да направя така, че филмът ми да прилича на краткосрочна психотерпия. Опитвам се да комбинирам неща, които по принцип са трудни за комбиниране, комедия и трагедия, за да объркам малко публиката и тя да отговори емоционално. Специално по тази тема това беше нарочно търсен похват.

- Имате предвид филма „Парад”?

- Да. Защото по принцип хората биха очаквали някаква хард-кор социална драма за живота на гейовете на Балканите или в Белград. Изгледах няколко филма за правата на хомосексуалистите тук - това, което е основното и общото в тези филми, е, че те са прилични филми, но се гледат от не повече от няколко хиляди души. И ти си в позицията да говориш за ЛГБТ-правата, правейки филм, който е за някакво регионално гей-общество, като някакво гето. А аз не исках да правя филм за „гетото”. Обикновено казвам, че обръщам нещата с главата надолу. Затова и направих филм за средностатистическия хомофоб. И мисля, че работи.

Резултатът  е интересен - в целия регион достигаме цифра от 600 хиляди зрители, а поне половин милион от тях са хомофоби. Обратната връзка, която получаваме е страхотна. Хората са готови да преосмислят предразсъдъците си по отношение на сексуалните малцинства. Много млади хора мразят гейовете, но всъщност не знаят кои са те. По същия начин, по който мразят босненците, мюсюлманите, сърбите, хърватите. Хората обикновено мразят нещо, с което не са се срещали; страхуват се от нещо, което не познават. Мисля, че филмът „Парад” успява да ги накара да разберат, че хомосексуалните са същите хора като нас. Възприемам се като един вид филмов активист. Вярвам, че на някакво ниво филмите могат да променят хората.

- Как избирате темите за филмите си?

- Филмът „Хубаво село хубаво гори” беше първият филм за войната в региона, когато излезе го гледаха  800 хиляди души. По това време единствената информация за войната, която всички тези хора в Сърбия получаваха, идваше от медиите на Милошевич. Телевизията и вестниците се опитваха да убедят ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване