Франсоа Оланд - скритият реформатор

Ройтерс

Френският социалист Франсоа Оланд може да се окаже президент реформатор, въпреки че критикува банкерите и планира данък за милионерите, настояват негови сътрудници.

В своята кампания Оланд възприема традиционна програма за данъци и разходи с цел да събере подкрепа от левите избиратели и да запази преднината си в повечето социологически проучвания преди президентските избори през април и май.

Но въпреки че смайва бизнеса с планове за увеличаване на данъците и офанзива срещу финансовия свят, Оланд твърди, че е по-скоро “розов”, а не “червен”, а сътрудниците му казват, че ако стане президент, той ще води прагматична, центристка политика.

Оланд не би бил толкова смел, колкото социалдемократа Герхард Шрьодер, чиито трудови реформи през 2003-2005 г. помогнаха на Германия успешно да премине през дълговата криза в Европа, нито би подкрепил пропазарната идеология за “Третия път” на бившия британския министър-председател Тони Блеър.

Все пак някои сътрудници, които пожелаха да останат анонимни, заявиха за Ройтерс, че той има голямо желание да извади социалистите от идеологическия коловоз, който ги отдалечава от левоцентристките партии в други европейски страни, и да ги убеди да влязат в 21 век.

“Оланд е модерен левичар, но същевременно е свързан с Франция”, каза партийният отговорник на социалистите в долната камара на парламента Жан-Марк Айро, готвен за пост в правителството, ако партията спечели. “Той е прагматик. Притежава гъвкавост и търси компромиса. Не страда от носталгия по 20 или 19 век по този въпрос”, заяви той.

Оланд например се стреми да реформира скования трудов пазар във Франция постепенно чрез преговори с профсъюзите. Но той трябва да действа предпазливо, като има предвид, че за последно президентският пост е бил в ръцете на левицата преди 17 години по времето на Франсоа Митеран, който е единственият президент, излъчен от Социалистическата партия в 43-годишната й история.

Митеран дойде на власт през 1981 г. с повлияна от марксизма програма за национализации и щедра социална държава, но трябваше да промени курса две години по-късно, когато политиките му отслабиха френския франк.

Отчасти заради тази история Оланд има голямо желание да подчертае фискалното си благоразумие. Неговата програма призовава за по-високи данъци за банките, големите фирми и богаташите, което да помогне за намаляване на бюджетния дефицит и да налее още средства в образованието и създаването на работни места.

Той също така иска да наложи таван за възнагражденията на висшите служители на компаниите, да въведе данък върху трансакциите и да отдели търговската от инвестиционната дейност на банките.

Той започна кампанията си, като обяви, че големите финанси са истинският му противник и би трябвало да си платят за глобалната финансова криза, и призова за 75-процентов данък върху доходите над 1 милион евро на година.

Социологическите проучвания показват, че подобна реторика се харесва на левите избиратели, включително поддръжниците на крайно левия Жан-Люк Меланшон, който според допитванията се ползва с подкрепа от 10 процента. Тя допада и на центристите, на които им е омръзнало от икономически мрак, висока безработица и от усещането, че консервативният президент Никола Саркози е оградил богаташите с данъчни защити.

Оланд обещава да направи щателен фискален преглед, като обложи инвестиционните доходи със също толкова тежък данък, както заплатите. Сътрудници казват, че ако е необходимо, той ще забави програмите за разходите, за да постави под контрол държавните финанси.

“Оланд разбира тези въпроси много добре и би могъл да е човекът, способен да преведе на френски социалната демокрация или завоя към нея. Това наистина е неговата амбиция”, каза съветник на кандидата по въпросите на частния сектор.

“Днес той може да бъде единственият човек, който би могъл да успее да извърши този преход във Франция в условия на тежки външни ограничения и без да поражда усещане, че страната понася удар”, заяви ...

Свързани новини: