Стрес тестовете на Фед ни превръщат в марионетки

Миналата седмица станахме свидетели на обезсърчаваща илюстрация как действа американската финансова система, пише Саймън Джонсън. Не става дума за редакционния материал, с който трейдър на Goldman Sachs си подаде оставката заради безпринципното отношение на компанията към клиентите й. Ако сте извършили транзакция на сложни деривати с Goldman или която и да било голяма фирма на Уолстрийт и не сте знаели, че ви вземат за податлива марионетка, може би е време да смените главния си финансов директор. Всеки, който смята проявената надменност за нещо ново, трябва да се запознае с описаната от Франк Партной картина в книгата „Ф.И.А.С.К.О.“ от 1999 г. Уолстрийт се превърна в място с още по-обострен апетит за рискове, след като обемът на финансовата търговия се увеличи, но това се случи още през 80-те години.
Наистина ужасяващите новини от миналата седмица дойдоха след обявяването на резултатите от последните стрес тестове на Федералния резерв за банките. По-голямата част от резултатите не бяха добри. За някои големи институции анализът констатира наличието на достатъчно частен капитал дори при значителен спад на икономиката. Банки като JPMogan Chase & Co. получиха позволение да увеличат дивидентите си и да изкупят обратно акции. Разбира се, акциите на банките поскъпнаха.

Икономическа несигурност

Съществува обаче един немалък проблем. Ако приемете разбирането на Фед за евентуални източници на стрес, ще намерите известно оправдание на действията му. Но дори и тогава ще трябва да си зададете въпроса, който поставя Анат Адмати, професор по финанси в Станфордския университет: „Защо да позволяваме на банките да намалят буферите си в лицето на толкова голяма финансова и икономическа несигурност по света? Дори да е в банковите баланси, акционерният капитал пак е собственост на инвеститорите. Нека си остане там като потенциал за абсорбиране на загубите, в случай че светът отново изпадне в криза.“ Според Адмати и колегите й намаляването на задържания паричен ресурс не помага на икономиката. Банкерите искат по-ниски нива, защото възнагражденията им се базират на некоригираната спрямо риска възвръщаемост на капитала. Акционерите подкрепят тези мерки или защото не разбират заплахата от слабо капитализирания и следователно силно подпомаган бизнес, или защото очакват да се възползват от част от защитата срещу спад, която ще бъде предоставена от правителството.
По-малко капитал в големите банки означава по-високи бъдещи загуби за данъкоплатците. Не позволявайте на някой да ви заблуди, че кризите в банковия сектор са безплатни. Катастрофата от 2008 г. причини 50-процентно увеличение на държавния дълг на САЩ спрямо брутния вътрешен продукт – втория по сила шок за баланса на страната след Втората световна война.
Успеваемостта на използваните от Фед икономически прогнози е далеч от блестяща. Като главен икономист на Международния валутен фонд през 2007 и 2008 г. съм участвал в многобройни срещи, на които представителят на американската централна банка обрисуваше като цяло твърде оптимистична картина на света. Когато Фед проведе първите стрес тестове в началото на 2009 г., очаквал ли е изобщо толкова продължителна и дълбока рецесия в САЩ? А после, в края на 2010 г., дали си е представял дори и бегло в какво ще прерасне кризата с държавните дългове в Европа? И в двата случая отговорът е „не“ – нито Фед, нито който и да било друг може да предскаже бъдещето.
Когато Фед прави оптимистични прогнози, това не е случайно. Като организация, определяща паричната политика и очертаваща бъдещата посока на лихвените проценти, Фед усеща нуждата да внимава какво говори и се старае да носи спокойствие.

Твърде благоприятна прогноза

Например прогнозата в най-тежкия сценарий на Фед, че рецесията в Европа ще е лека, изглежда твърде благоприятна. Според мои източници Фед е заложил в проверките си фалита на само една голяма европейска банка. Но само един банкрут е рядкост – или голям брой банки фалират, или всички получават спасително финансиране, по всяка вероятност в зависимост от това, какво е състоянието на баланса в публичния сектор и какво се случва в политиката.
Но ако Фед беше намекнал, чрез модела си за стрес тест, че е сериозно обезпокоен от евентуална голяма икономическа криза в Европа, включително преструктуриране на италианския или френския правителствен дълг, какво щеше да се случи със спредовете по облигациите и фискалната платежоспособност в световен мащаб?
Друг основен пропуск в стрес тестовете е всякакво сериозно разглеждане на волатилността на лихвените проценти, било то в икономика с далеч невисок процент на заетост (както сега),
или в случай на по-бързо от очакваното възстановяване. Дългосрочните лихвени проценти могат лесно да се покачат, ако международните инвеститори започнат да странят от долара и Фед реши да не предприема купуването на дългосрочен дълг, което се правил с цел стимулиране на икономиката. Краткосрочните нива могат също рязко да се покачат. Във всеки случай Фед трябва да преразгледа заключенията си за банките.
Но дали няма да е достатъчно арогантен, за да не го направи? Както всички нас, и американската централна банка има несъвършена гледна точка за бъдещето. Тя многократно е демонстрирала ограничени възможности да прогнозира икономическите резултати. И като се има предвид това, Фед можеше да изиска от финансовите институции да натрупат в балансите си капитал от акционерите, в случай че агресивното им поемане на рискове достигне отново безумни размери и създаде огромни загуби. Вместо това позволява на големите банки да намаляват капиталовите си нива, увеличавайки вероятността от друга финансова и фискална криза и заплашвайки цялата икономика на САЩ. Това превръща всички ни в марионетки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: