Бъдещето на коптите в Египет след смъртта на духовния им водач Шенуда Трети

Коптите - потомци на древните египтяни и преки наследници на културата на египетските фараони, са днес близо 9 на сто от населението на Египет. Точният им брой не се знае. Предполага се, че коптите са около 6 милиона души. Може и повече, но властите в Египет, която е предимно мюсюлманска страна (поради завоюването й от арабите през 7-и век), не се вълнуват от въпроса.   Още към половин милион копти има в Етиопия. Коптската диаспора наброява близо един милион души, 100 хиляди от които живеят в Съединените щати и Канада.   Повечето копти спадат към Коптската православна църква, а по-малката част (около сто хиляди) образуват Коптската католическа църква.   Коптите винаги са били ревностни привърженици на християнството, независимо от твърдия натиск на мюсюлманското им обкръжение. Те, например, на практика не са представени във висшите ешелони на египетската власт.   Единственият политик със световно име от коптски произход бе шестият генерален секретар на ООН Бутрос Гали (Бутрос е арабски вариант на името Петър).   В икономическия сектор коптите постигат по-съществени успехи, което е допълнителен повод за нападки срещу тях. Още повече че коптите по традиция заемат икономически ниши, "неприлични" за мюсюлманите. Държат например преработката на сметта в столицата, където е изникнал вече цял коптски квартал - Градът на боклукчиите, с население над 40 000 души.   Хранителните отпадъци се използват за отглеждане на свине - затова мюсюлманите смятат тази дейност за "нечиста", при все че дава доходи, твърде осезаеми за местните стандарти.   Оттеглянето на Хосни Мубарак от президентския пост вдъхна на коптите големи надежди - очакваше се новите власти да приемат закон за молитвените домове, който да облекчи регистрацията на коптски духовни общности и да предвиди наказателна отговорност за религиозна и расова дискриминация.   Това обаче не стана.   Напротив, вакуумът във властта, последвал "арабската пролет", тласна египетското общество към още по-засилен радикализъм. Така например международното религиозно-политическо сдружение "Мюсюлмански братя" спечели още по-големи симпатии сред местното население с антиправителствените си лозунги, а негови представители събраха 40 процента от гласовете на парламентарните избори през декември 2011 г.   Положението на коптите бе влошено от неотдавнашната смърт на духовния им водач Шенуда Трети - патриарх на Александрия и цяла Африка. Шенуда Трети бе прекарал на този пост над 40 години - от 1971 г., и кончината му просто обезглави Коптската православна църква.   Подборът на достоен приемник за покойния патриарх ще е трудна задача с оглед на колосалния му опит, влиянието в църковните среди и енергията, с която бранеше идеята за междуконфесионален диалог с Антиохийската, Българската и Румънската православна църква. Шенуда Трети не отхвърляше и диалога с католиците и Константинопол.   В дните на тежки изпитания за коптите през 70-те, когато антикоптски атаки на мюсюлмански радикали за пореден път разтърсиха Египет, Шенуда Трети бе поставен под домашен арест с нареждане на Ануар Садат. Освободен бе чак от Хосни Мубарак, и то цели три години след идването му на власт.   Навремето коптите успяха "да обърнат хода на времето", да спрат духовното разпадане на общността си, да изчистят църковните ритуали от случайни и чужди елементи, навлезли в богослужебната практика при опитите за протестантски по дух реформи в коптските църковни служби.   През четирийсетгодишния период след кризата моралният авторитет на православния коптски клир значително нарасна и днес рядко се случва етнически копти да преминат в исляма. Огромна заслуга за това има Шенуда Трети, човек с изострен усет и стратегическо мислене. Под негово ръководство Коптската православна църква разшири сферата на дейността си, полагайки усилия да не остави коптите извън родината им без духовно обгрижване и наставничество. Коптски храмове бяха открити в САЩ, коптски епархии се появиха в Нова Зеландия, Австралия, Боливия и Бразилия.   Как ще се развият отношенията между коптите и новите египетски власти след кончината на Шенуда Трети? За жалост многомилионната коптска общност в Египет не може да разчита на тих и спокоен живот. Станали заложници в собствената си страна, коптите са обречени на перманентен конфликт с мюсюлманското мнозинство. Нищо че са кореняци египтяни, а не пришълци, нищо че се трудят наравно с другите за благото на родината - останалите ги гледат изпод око.   Самият Шенуда Трети, преди да бъде посветен в духовен сан, е участвал като офицер от резерва в арабско-израелската война от 1948-1949 г., но това съвсем не е направило държавата по-благосклонна към собствените й граждани от коптски произход.   Коптската емиграция от страната нараства. От март 2011 г. досега над 93 хиляди копти са се изселили от Египет - предимно в САЩ, Австралия и Канада. Официален Кайро насърчава коптската емиграция, за да се отърве от "нежелателни елементи". През 18-и век например, когато в Египет нахлули войските на Наполеон, ислямските управници се канели да ликвидират всички християни в страната като потенциални съюзници на французите. За щастие не стигнали дотам.   И днес обаче, през 21-и век, виждаме периодични антихристиянски погроми с човешки жертви и опожаряване на църкви - такъв е печалният психологически пейзаж на отношенията между копти и мюсюлмани. При това официалните медии подкрепят радикално настроената ислямска младеж, също както по времето на "арабската пролет", когато избухнаха поредните погроми срещу християните.   *Коментарът е поместен в електронното издание "Фонд стратегической культуры"

Прочети цялата новина

Свързани новини: