Половината ни млади висшисти работят на позиции за среднисти

Над половината от абсолвентите у нас не започват работа на позиции, изискващи висше образование. Това сочат резултатите от проучване на фондация „Отворено общество“, огласено вчера на конференцията „Бизнес и образование“ в столичния хотел „Шератон“. През последните пет години в български висши учебни заведения са се дипломирали 226 000 души. От тях около 43 на сто са намерили реализация на места, за които се изисква университетско образование, съобщи изпълнителният директор на фондацията Георги Стойчев. Най-добре на пазара на труда се представят специалистите във високите технологии, здравния и обществения сектор, където работа по специалността започват 90-95 на сто от завършилите. Най-ниска реализация е наблюдавана в аграрния сектор, туризма и инженерните специалности в традиционната индустрия. Сред тези групи на позиции, за които се изисква висше образование, отиват между 16 и 30 на сто от дипломираните висшисти. Около 70% от възпитаниците на български университети се реализират в официалната икономика в у нас, допълни Георги Стойчев. Според него за останалите около 25% може да се допусне, че по-голямата част от тях намират препитание в чужбина, а останалите потъват в сивата икономика. Общественият сектор и добивната индустрия са с най-висок дял наети млади специалисти с висше образование, а с нисък - секторите култура, изкуство и медицина. Всеки втори студент по медицина не става част от българския трудов пазар, констатират от „Отворено общество“. Най-високи доходи след започване на работа получават младите специалисти, които завършват направленията на публичния сектор, високите технологии и добивната индустрия. На другия полюс са завършилите в аграрния сектор и социалните услуги. Официално регистрираната безработица сред младите висшисти през последните пет години е малко под 4% към края на миналата година, което е 2,5 пъти по-ниско ниво от средното за страната, посочи Георги Стойчев. Сред висшистите, завършили специалности за обществения сектор, здравеопазването и инженерните специалности, свързани с високите технологии, безработицата е между 0 и 3%, а в аграрния сектор и туризма е между 5 и 7%.
При отделни направления на някои университети обаче безработицата сред завършилите достига от 12 до 20%, което е над средното за страната, сочат наблюденията на „Отворено общество“. Секретарят по образование към президента Ана-Мари Виламовска отбеляза, че 25 на сто от младежите на възраст между 15 и 24 години в България нито учат, нито работят, а 14 на сто са извън всякаква форма на обучение. Просветният министър Сергей Игнатов отчете, че досега образователната ни система е била насочена към натрупването на голям обем от знания, с които децата и студентите не знаят какво да правят, и от две години се работи активно за нейната промяна. Предприети са мерки, които ще позволят до три години в средното образование да се въведе е-обучение, увери той. „За представителите на академичната общност университетът е кула от слонова кост. Ние не живеем в тази кула“, призна Игнатов. Това не може да продължава така и българските университети трябва да се превърнат в мрежови структури с контакти с бизнеса, допълни министърът.

Прочети цялата новина

Свързани новини: