Военните се оказаха сред най-добрите работодатели у нас

Завършилите висше образование по информационни технологии, медицина, военно дело и някои инженерни специалности са с най-добра реализация на пазара на труда у нас, показват класациите на рейтингова система на висшите училища . Актуализираният вариант на системата бе представен от образователното министерство и “Отворено общество“, които са участвали в разработването й. Като цяло тенденциите от миналата година, когато системата стартира, се запазват, но са добавени нови критерии, по които университетите се класират. От миналата година на базата на рейтинговата система за най-добрите университети и направления държавата отделя допълнителни средства.   Наред с със специалности, за които традиционно се знае, че дават добра реализация на завършилите, на челно място се оказа и направлението “Военно дело“. Възпитаниците на трите военните университета - Военна академия "Георги Стойков Раковски", Военният университет "Васил Левски" във Велико Търново и Военноморското училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна са с над 90% реализация по специалността, а осигурителният им доход варира между 1000 и 1500 лева. Безработицата на завършилите е нулева. Освен това системата отчита и високия принос на завършилите тези училища към осигурителната система.   “Военното дело е много стабилен пазар. Освен това военните училища имат студенти, не според това колко са желаещите, а според това колко места има за реализация след това. Военното образование е изключително скъпо. Студентите живеят във военното училища, обличат ги, хранят ги. Мунициите са изключително скъпи. Просто цените са космически и естествено, че държавата не може да си позволи да поддържа военно училище и там да се учат всякакви неща, включително ветеринарна медицина. И колкото офицери приемат, толкова са необходими на системата. Ако държавата в сферата на сигурността няма такъв сигурен пазар...“, коментира министърът на образованието Сергей Игнатов. [div class='left_orange'] Просветният министър иска да учи арабска филология и санскрит    След края на маната министърът на образованието Сергей Игнатов иска да се отдаде на учене. Той обяви това свое намерение в четвъртък при представянето на актуализирания вариант на рейтинговата система на висшите училища. Желанието на Игнатов е да учи арабска филология, а след това и санскрит.   “Крайно време е българското висше образование да се насочи към всички възрастови групи. Включително аз, като свърши този мандат, имам намерение да продължа да уча“, заяви Игнатов.   На въпрос къде ще учи той отговори: “При нас. Може и в Нов български университет“. Преди да влезе в кабинета Игнатов беше ректор на Нов български университет и професор по египтология в същото висше училище. [class='left_orange' div]   “Освен това нали разбирате, че при обучените във военното училище има и военна тайна и те не трябва да ходят много-много по чужди страни“, допълни Игнатов. Практика в армията обаче сочи, че кариерното израстване минава през допълнителна квалификация в щабове и академии зад граница.   Пълна реализацията на медиците   Реализацията на завършилите всички медицински университети също е почти сто процента, съобщи директорът на “Отворено общество“ Георги Стойчев. Той коментира, че в тях се влиза със среден успех от дипломата за средно образование 5.50, а 90% от завършващите се реализират по специалността с висока заплата. “Интересен факт е, че всеки втори студент не се реализира на българския пазар, но пък всеки трети студент по медицина у нас е чужденец“, обясни той.   За други направления като биологията например е от ключово значение кой университет си завършил. Там лидер е Софийският университет като разликата в безработицата между неговите и възпитаниците на други ВУЗ е три пъти. Стойчев заяви, че като цяло при завършилите едно направление в различните университети се очертават до три пъти разлики в доходите и до пет пъти в нивата на безработицата.   Като водещи в правеното на наука се очертават Софийският университет, медицинските университети, Техническият университет в София и Химико-технологичният университет.   Математиците сто пъти по-малко от икономистите   Данните на системата сочат, че най-масово у нас се завършват икономика и администрация и управление. За последните пет години 55 000 души са завършили икономика като за сравнение всички студенти, завършили инженерни и природни науки, са по-малко. Стойчев съобщи, че на двама инженери са падат двама икономисти и един завършил администрация и управление. Броят на математиците бил сто пъти по-малък от този на икономистите.   В икономиката лидери са Американският университет в Благоевград, Софийският университет и УНСС. Третото място на УНСС обаче се дължи на това, че обучава много по-голям брой студенти отколкото първите два. Освен това системата, с която се отчита научният принос на университети, подценявала УНСС.   Цитираните научни публикации също се включват в рейтингите   От тази година в рейтинговата система се отчита и индекс, вземащ под внимание колко цитирани научни публикации има даден университет. Ще може да се вижда и какъв е индексът със самоцитираните публикации и без тях.   Другите нововъведения са, че се увеличава делът на обективните индикатори при формирането на класациите. Тежестта, която дава реализацията на студентите при оценяването на завършения от тях университет, нараства от 30% на 35%. 25% се дават на учебния процес и 20% на научните изследвания.   “Ако се обединят тези два показателя, те пак са с по-голяма тежест от реализацията, с което всъщност се дава водеща роля на учебната дейност“, коментира Боян Захариев от института. Критерият “престиж“, който включва оценките на самите студенти, е с тежест 10%, а 5% се дават на “учебната среда“.   Остава възможността да се правят индивидуални класации като всеки сам си задава тежест според критериите, които са важни за него.   Отчита се и колко са собствените преподаватели в университетите   Друго нововъведение е критерият “ексклузивност на преподавателския състав“, който отразява каква част от преподавателите работят само в едно висше училище. Стойчев заяви, че най-висок дял “собствени преподаватели“ има в техническите университети.   Като цяло повече собствени преподаватели имат държавните, а не частните ВУЗ-ове. “Според нас е по-скоро добре ако един преподавател работи само в едно висше училище, защото това означава, че там са създадени достатъчно добри условия, за да се развива. Освен това може да концентрира усилията си на едно място“, посочи Стойчев.   На въпрос дали ако университетите отличници поискат по-голям прием за следващата година, министерството би одобрило, Игнатов заяви: “Приемът ще бъде одобряван от комисия, в която участват и работодатели, както направихме и миналата година. Той не очаква университетите да поискат много раздут прием, защото няма да им се запълнят местата, а по този начин “започват да се сриват надолу в общественото мнение“.

Прочети цялата новина

Свързани новини: