03/24/12 08:47
(http://e-vestnik.bg/)

Димитровград - от бригадирите до чалгата или България през времето

Папо и Симона в кадър от филма. Снимка: “Град на мечти”.

Строеният през 50-те години Димитровград се ражда като град на мечтите за един по-добър живот. За изграждането му, започнало на 10 май 1947 г., е сформирано младежко бригадирско движение от ентусиасти от различни краища на страната, които работят безплатно.

Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Един от участниците в бригадирското движение е поетът Пеньо Пенев, който посвещава немалко стихове на еуфорията около изграждането на първия социалистически град.

Днес обаче старите мечти са захвърлени като статуя на Сталин, много стари заводи не функционират, а бригадирски песни се пеят само в клуба на възрастни бригадири в града. Но Димитровград, странен синтез от цимент и паркове (строени заради промишленото замърсяване в миналото), ражда нови поколения и нови мечти и илюзии. Градът е столица на поп-фолка или т. нар. чалга. Тук е “централата” на известната фирма “Пайнер”, която “владее” около две трети от поп-фолк певиците и телевизия “Планета”. Днес Димитровград е на Митко Пайнера. Наричат го императорът на поп-фолка, императорът на града и т. н.

Документалният филм „Град на мечти” за Димитровград се излъчи в рамките на “София Филм Фест” и очарова и натъжи. Това е филм за метаморфозите. Той разказва за прехода от социалистическо минало към настояще, от мечтите и патоса - към изобличение и огорчение. Въоръженият с чук и сърп социализъм е съборен от по-силните сърп и чук на времето. Настоящето обаче е въоръжено с касов апарат и… микрофон, който поп-фолк индустрията предлага. От олющения корем на панелните сгради са се родили мечтите на новото поколение.

Режисьорът Светослав Драганов в продължение на четири години проследява съдбата на няколко герои, върху живота на които минало и настояще строят сложни конструкции. Реалността е налице и има своя логика. Новите деца на града мечтаят не да работят във фабрики, а да участват в примамливия свят на шоу бизнеса, който в очите им е въплътен от поп-фолк индустрията. Te не искат общо благо, а свои коли. Новата фабрика за мечти е хванала в посипания си с брокат капан младото въображение.

Симона е младо момиче, мечтаещо да стане поп-фолк звезда, и следва всички неписани правила – изрусена коса, снимане на клип, определен тип поведение, оскъдни дрехи. Семейството й самоотвержено подкрепя мечтата на дъщеря си, макар и свързана с бизнес, включващ разголени жени и непонятни за него текстове и ценности. Затова и родителите й финансират клип, който се очаква да бъде трамплин за кариерата й.

Някои от героите, като например Папо - член на първата рок група през социализма “Амадеус”, вече са примирени с реалността и дори неволно стават нейни строители. За да издържа семейството си Папо използва музикалния си талант, като прави поп-фолк песни.

„Да му пожелаем да не се връща тук”, казва Папо на сина си при наздравицата по повод приемането му като студент. И това бащинско пожелание остава да горчи за дълго на зрителя, подобно на някои други послания във филма.

Бай Петър – бивш бригадир, е скаран със сина си поради разлика в политическите си убеждения, а и вероятно поради огорчението си от настоящето. Все пак показали човешката си страна и способността си да простят, двамата не си проговарят до края на филма, а може би и до края на живота си.

Кои са нашите истински мечти и кои мечти се насаждат изкуствено от времето? Кои сме ние, оплетени в объркани идентичности, които може би са ни чужди и натрапени? Светослав Драганов като миньор в подземията на човешката душа, ни осветява пътя, за да разберем. Монтажът на филма е на Петър Гълов, оператор ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване