"Българският борсов свят: От първо лице"

20 гледни точки чрез интервютата на журналистката Таня Кръстева с личности, които са участвали в създаването на 20-годишната история на българския капиталов пазар, са събрани в юбилейното издание „Българският борсов свят: От първо лице“. За първи път в книга са синтезирани спомените на толкова широк кръг от участници в живота на българския фондов пазар. Интервюирани са личностите, които са създавали първите институции, въвеждали първите закони и регулации, брокери и инвеститори, преминали през печалби и загуби, ръководители на публични компании, както и финансов репортер.
Самият автор Таня Кръстева следи като журналист капиталовия пазар от 10 години. Тя е завършила „Финанси“ в УНСС и специализирала журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. Започва да следи капиталовия пазар като финансов репортер във в. „Банкер“. Работила е като водещ на икономическите новини по БНТ. Понастоящем е автор и водещ на ежедневното икономическо предаване INVESTBOOK в телевизия Bulgaria on Air. Автор е на документалния филм „Сърцето на борсата“ (2011 г.), излъчен по БНТ. Издател на книгата е „ЕЛАНА финансов холдинг“.

Откъси от спомените за 20 години български Уолстрийт:

Виктор Папазов, изпълнителен директор на Първа българска фондова борса и бивш председател на СД на БФБ-София:

Продажбата на БФБ-София

Паралелно се водеха и преговори за продажбата на държавния дял на БФБ-София. Нещата дори бяха принципно договорени. Щеше да има и държавно решение, но не се получи. Борсата беше оценена на над 100 млн. лв. и единият от сериозните кандидати не само не се стресна, но беше приел оценката. Оценките бяха направени от две от четирите най-големи одиторски компании. Три месеца ни деляха от сделката. Ако световната финансова криза беше закъсняла само с три месеца, нещата щяха да изглеждат по съвсем различен начин. Щяхме да сме продали 50% от капитала за над 50 млн. лева. Може да е “всяко зло за добро”. Никой не знае какво ще се случи в бъдеще, но за мен това беше една прекрасна възможност, която като страна пропуснахме.


Калин Митрев, участвал в разработването на Първа българска фондова борса, Централен депозитар, ръководил процеса на масова приватизация в страната:

Първи борсови сделки

Не мога да забравя първата борсова сесия, през май 1992 г.: възбудата на присъстващите, ръкоплясканията след първата и единствена сделка, която двамата брокери всъщност бяха договорили предварително, но въпреки това чинно преминаха през ритуала на борсовата процедура. Всичко ставаше още ръчно, а на самотен компютърен екран в залата се въртеше скалъпеният от мен предишната нощ кратък клип – златното лого на българската борса отново и отново проблясваше на фона на съвсем небългарски небостъргачи. Клипчето го пазя и до днес...


Николай Мартинов, един от първите брокери – участва в капиталовия пазар от 1991 г. Понастоящем е член на СД на „Инвестор БГ“.

Детството на борсовата търговия

Първоначално акциите бяха налични, а търгуването ставаше с наддаване и викане. На една дъска се пишеха офертите. След това на борсата се появи компютър и офертите започнаха да се въвеждат в него. Клиентите не знаеха как се движи цената. Просто казват: „Ако е на тази цена, купи акциите или съответно продай.“ Често пъти това ставаше и по усмотрение на брокера. Тогава брокерите се познавахме, знаеше се кой къде сяда в залата, на кой какъв му е стилът.
За всяка една сделка се подписваше огромно количество документи заради изисквания на тогавашната Държавна комисия по ценни книжа. Аз бях брокер на годината по брой сделки четири години подред и можете да си представите какво количество документи съм подписал. За една сделка можех да взема два лева комисиона, но трябваше да се подпиша 17 пъти. А на ден се правеха по 50-100 сделки. Клиентите постепенно се увеличиха и стана невъзможно да се обслужват по този начин.


Николай Василев - с принос към капиталовия пазар като професионалист и като министър; понастоящем изпълнителен директор на „Експат капитал“:

Приватизация през борсата – държавна политика

Моето желание като бивш министър на икономиката беше много други държавни дружества в областта на енергетиката и банковия сектор също да бъдат листнати. Признавам си, че тогава не ми стигнаха силите да убедя ресорните министри на енергетиката и финансите това да се случи. Периодът между 2005 и 2009 г. също беше до голяма степен изпуснат за тази кауза. Нито едно съществено държавно дружество не излезе на борсата въпреки големите приказки по темата. Наистина, ако бяхме листнали енергийните компании в златните години между 2005 и 2007 г., пазарът можеше да изглежда по коренно различен начин.


Камен Колчев, основател на ЕЛАНА и понастоящем председател на СД на групата, член на УС на КРИБ:

Българската инвестиционна култура – производна на стила на правене на бизнес

Инвестиционната култура е такава, каквато е културата на правене на бизнес, която се наложи в България – желание за правене на бързи пари, а не на дългосрочен поминък, и, от друга страна, липса на достатъчно инвестиционна култура и опит, което води до инвестиции на стаден принцип. През 90-те години всички търгуваха с кораби със захар, след което с цистерни с олио, с горива... След това всички започнаха да търгуват на борсата с очакванията тя да върви само нагоре. Всички строиха хотели по морето, сега пък правят слънчеви централи... Без познаване на реалната материя, без познаване на продукта, с който търгуваш. Все опит да се качиш на поредната вълна, защото всички така правят... Но когато всички така правят, накрая всички губят.


Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК „Доверие“ – участва в капиталовия пазар от страна на институционалните инвеститори:

Вглеждане в мажоритарните собственици

В България фирмите на фондовата борса са много зависими от поведението на мажоритарните собственици. Който иска да инвестира в акции на българска компания, принудително трябва да анализира основно мажоритарния собственик. Да събере информация за него, да разбере дали е склонен да пренебрегва интересите на миноритарните собственици. Върнете се малко назад и вижте колко е кратък този период, в който започна да се обръща внимание на правата на миноритарните акционери. Много собственици са скрити зад офшорни компании, в което няма нищо лошо, стига да знаем кой стои зад тях. Ако някой иска да му се търгуват акциите, трябва към него да има изискване да оповестява, ако не публично, поне на инвеститорите, кой всъщност стои зад тази собственост.


Михаил Недков притежава собствен бизнес с оборудване за автосервизи, който развива успешно от 16 години в Сливен. Инвестира на капиталовия пазар от 2005 г. под различни форми – чрез взаимни фондове, търговия с акции, а също и на международните финансови пазари:

Поуката от инвестиране на българска борса

Досегът с борсата ни отрезвява и ни дава реалистичен поглед върху нещата, които се случват в живота ни. Да възприемаме нещата тук и сега. Способността да преценяваме ситуацията реалистично – това за мен натежава като опит от печалбите и загубите. То донякъде заличава емоциите от успеха или провала, но прави човека по-гъвкав. Помага както за инвестициите, така и за управлението на бизнес.


Красимир Атанасов участва в капиталовия пазар от 2001 г., започнал като финансов анализатор, впоследствие е брокер и портфолио мениджър на взаимни фондове:

Балониада

Спекулантите са повече от дългосрочните инвеститори по цял свят, с някои малки изключения. В България борсата има една история от 20 години, в които сме видели как валутата се обезценява бързо, как има хиперинфлация. Няма как хората тук да имат дългосрочно мислене. Няма как хората да се чувстват сигурни в такава несигурна среда. Това е част от проблема. Може би ние като индустрия не успяхме да обясним достатъчно добре какъв е рискът на пазара и каква е неговата цел. На върха на моментната вълна обаче как да обясниш на един човек, че има риск, когато той гледа как акцията за един ден е поскъпнала с 20%. След това част от компаниите, чиито акции се качваха безобразно бързо, фалираха. Преди това не се разбира рискът, като виждат, че една компания поскъпва с 1000 до 2000%. Не е никак лесно сам на себе си да обясниш защо, а после и на останалите, как цените на дружества с лош мениджмънт и трагични баланси летят в небесата.

Прочети цялата новина

Свързани новини: