Десет причини компаниите да изпускат най-добрите си кадри

Независимо дали става въпрос за високотехнологични компании като Yahoo!, корпорации като General Electric или Home Depot, всички големи играчи имат проблеми да задържат най-ярките си звезди, пише „Форбс“. Въпреки това гигантите имат огромно предимство пред останалите, за да запазят добрите си кадри, но и обратната тенденция също важи в пълна сила. Има множество добри, но и лоши практики при управлението на персонала, като в Топ десет на негативните влизат бюрокрацията, липсата на годишни отчети за ефективност и на обсъждане за кариерно развитие и др.
Навярно именно корпоративната бюрокрация е причина номер 1, която изтъкват разочарованите служители. Въпреки това тя обикновено е основание, което прикрива истинската причина да напуснеш мечтаната работа. Пределно ясно е, че никой не обича безсмислените правила. Когато все пак най-добрите таланти в компанията започнат да се оплакват по този параграф, трябва да ни стане ясно, че те просто не се чувстват като участници в изковаването им. Те не искат да са обикновени последователи, а да участват в процеса и да вземат дейно участие в писането на правилника.
Като следващо основание често се посочва липсата на точно определен проект, който не само да привлече вниманието на талантливия служител, но и да разпалва постоянно страстта му. По дефиниция в големите компании има множество планове, които трябва да се движат постоянно. За съжаление обаче никой не обръща внимание на това, дали гениите са доволни с възложените им еднообразни задачи, или предпочитат да се захванат с нещо ново и различно. Ако те се насочат към друг проект и вложат цялата си енергия и интерес в него, те ще се окажат много по-полезни за компанията. Човешките ресурси се оказват прекалено заети, за да разпределят по този начин работата, а големите началници също не са толкова заинтересовани от ситуацията, за да обмислят и наложат промените. Именно това отблъсква най-добрите хора от компанията. Повечето от тях не са движени единствено от идеята за пари или власт, а от желанието да постигнат повече, нещо велико, което да промени света из основи. Точно такъв тип работа ще погълне цялата им страст, но големите компании и техният мениджмънт рядко отделят време, за да разберат движещите мотиви на тези хора.
На трето място застава липсата на годишни доклади за ефективност. Оказва се, че много компании се представят слабо в това отношение и не си правят труда да попълват тези документи. Дори и да има подобни отчети, те не са подробни и ясни и само „отбиват номера“. Така у служителя остава впечатлението, че на шефа и компанията не им пука въобще за него и бъдещето му на това работно място. Като реакция на безхаберието той започва да се оглежда за нови възможности.

Стратегия за кариерното израстване - поне пет години напред

Следващата голяма грешка на бизнеса според „Форбс“ е липсата на разговори за кариерното развитие на талантливите служители. Тук се крие и тайната за много началници – повечето от работниците не знаят какво ще им се случи през следващите 5 години. Въпреки че едва около 5% са наясно с прогнозите, оказва се, че всички искат да говорят за бъдещето си. Шефовете обаче отбягват да обсъждат подобни въпроси дори с топслужителите си. Това дава възможност на някои играчи да привлекат недоволните на своя страна, като обсъдят с тях развитието им през следващите няколко години и какво точно ще ги очаква в компанията.
Като цяло тези фирми, които се опитват да изграждат служителите си, заслужават похвала. Те се опитват да задържат талантите си, като дават нови проекти. Предизвикателството тук е не да се създадат стратегически приоритети, а да се следват заложените планове поне година-две напред. Най-добрите мразят да бъдат разигравани и когато се захванат с някоя работа, искат да я довършат, преди да се насочат към следващото предизвикателство. Те искат да доведат задачата до успех и продължават с нея само нагоре, докато не постигнат резултатите, които са обещали.
Голям минус за бизнеса е липсата на отчетност от страна на талантите или постоянните напомняния към тях от страна на ръководството как да си вършат работата. Както и в други ситуации, истината е някъде по средата. Въпреки че топслужителите не трябва да бъдат хвърляни в различни проекти, те не трябва да остават и съвсем без контрол. Не става въпрос за припомняне на задълженията им или работни „съвети“ към тях, но няма нищо лошо в това да бъдат държани отговорни за поверените им проекти. Мениджърите трябва редовно да имат контакт с тях, а талантите сами ще оценят познанията, наблюдението върху работата им и ще изслушват разумните предложения.
Неоспорим факт е, че топслужителите харесват себеподобните си. Тук се появява възможността за ръководителя да подбере хората си така, че те да се допълват, но е необходимо всеки от тях да бъде изключителен. Много шефове пазят на ключови позиции хора, които съвсем не заслужават да бъдат там. Така се получава парадокс, защото наистина добрите напускат именно заради посредствените. Ако те искат да запазят топработниците си, те трябва да ги обградят с други като тях.
Сериозна пречка за бизнеса може да се окаже липсата на цел. Когато хората са в неизвестност за бъдещето на компанията или стратегията е изключително неясна,мислещите кадри се плашат основателно и започват да си търсят по-сигурна работа. Неподходящата визия или липсата на талантите да си представят как се вписват в нея също могат да ги отблъснат от фирмата. В това отношение трябва да се правят промени, за да почувстват служителите незастрашени и да продължат да подкрепят компанията със своите умения.
Липсата на откровеност също се явява негатив за бизнеса. Най-добрите служители искат да споделят идеите си и да бъдат изслушвани. Въпреки това много компании имат различна визия и стратегия за нещата. Те се опитват да изпълнят някои действия въпреки и дори срещу гласовете на ангажираните хора. Така има голяма вероятност топработниците да бъдат отблъснати, а когато всички споделят едно и също мнение и решат да напуснат едновременно, те ще обезкръвят компанията. Мениджърите на ръководни позиции трябва да се научат да изслушват служителите, да виждат техните гледни точни и винаги да се обмислят най-добрите им предложения. Единствено чрез диалог и честност могат да бъдат постигнати добрите отношения между тях.

Шефът – приятел или враг?

Важно значение за напускането на топслужителите може да изиграе и началникът като личност. Ако няколко работници при един ръководител за кратко време бягат от компанията, вината може да се окаже изцяло у него. Едва ли причината е съвпадение, по-скоро шефът е виновен за всичко това. За да се промени ситуацията, този мениджър трябва да се пренасочи към друг отдел или поне да не упражнява властта си над най-талантливите кадри в компанията.
Факт е, че улицата никога не е еднопосочна. Освен топслужителите, които трябва да поемат някаква отговорност, организацията има водещото задължение да задържи работниците си. През следващите 5 години ще има все по-голям недостиг на квалифицирани и талантливи кадри. Мъдрите компании ще се окажат тези, които ще се борят с десетте основни проблема, които прогонват собствените им работници, а няма просто да изчакват нови хора да се присъединяват случайно към тях.

Прочети цялата новина

Свързани новини: